Виното вероятно не е първата ни асоциация, когато говорим за Светите земи, си мислех, когато ми попадна тази бутилка от лозята на Голанските възвишения. Но ми се се струва, че в благословението, което човечеството е получило чрез живота и Възкресението на Христос, то има своето мъничко местенце – както в евангелските текстове, така и в съвремието ни. И може би, ако умеем да разберем посланията, които са ни предадени чрез виното, то животът ни би бил по-осветен, радостен и благодатен. И така, какво ни нашепва виното от Галилея?
Да започнем с чудото на сватбата в Кана Галилейска, описано от св. евангелист Иоан, когато Христос превръща водата в шестте каменни делви в най-доброто вино. Счита се, че с това действие Господ е осветил тайнството на брака. Но и е благословил радостта на всички, празнуващи и веселящи се на сватбата.
В по-широк смисъл Господ е благословил труда и радостта на всички онези, които, макар и не чрез чудо, а чрез упорит целогодишен труд, последователност, надежда и посвещение, отглеждат гроздето и правят виното хилядолетия след сватбата в Кана Галилейска. Затова на всяка сватба, а и на всяко значимо за човека събитие, вдигайки чаши, нека си споменаваме с благодарност и хората, които са създали виното, с което отправяме наздравица!
Разбира се, най-значимото събитие е претворяването на хляба и виното в тяло и кръв Христови по време на Тайната вечеря. Това тайнство – на св. евхаристия, е в основата на християнското богослужение на всяка литургия. Затова и с разпространението на християнството монасите векове наред са били пионерите в лозарството и винарството в редица региони, които не са познавали това занимание. Добре познаваме голяма част от историята на Великите географски открития, но малко знаем, че в нея се крие и онова специално „мисионерство“, което ни позволява днес да се радваме на вината от редица региони в Новия свят.
Манастирите са били и центрове, създаващи училища по лозарство и винарство. В по-ново време някои от тях са пионери в биологичното и биодинамичното производство, полагайки грижа да оставят в максимална степен „творението“ незасегнато и неповредено от човешката намеса. Или, както някои го наричат, допринасят за устойчивото развитие на планетата.
Но, в часовете, предшестващи момента в който ще вдигнем радостна наздравица в чест на Славното Христово Възкресение, нека за минута да се върнем отново в Галилея. Виното, което вкусих, е от Голанските възвишения и носи името Yarden, на река Йордан. Изпълнено е със символи. И с история. Днес Голанските възвишения са със статут на окупирана от Израел сирийска територия. Временен статут, който продължава от десетилетия. И е възможно да продължи още много повече. Регионът, освен на големите християнски празници, влиза в новинарските хроники с вълнения, насилие и противопоставяне между евреи и араби…
А може би, иска ми се поне за миг да помечтаем, хората там един ден ще намерят начин да живеят заедно, да уважават правото на съществуване и традициите на съседите си, да правят хубаво вино, с което да празнуват радостни събития, като сватбата в Кана Галилейска. Може би някой ден ще бъде…
Христос Воскресе!
*The Wine Inside изразява благодарност към хаджи Борис Вардев за приноса му към този материал!
