Темата за приемствеността в поколенията при семейните български изби вероятно е също толкова важна за устойчивостта на винопроизводството, колкото и „вечните“ въпроси за по-прецизното райониране на винените ни региони, работата с местните сортове или “брандирането” на българското вино, като предпоставка за успешна маркетингова стратегия. Не са малко примерите за няколко поколения енолози, които продължават семейната традиция. Освен тях все повече български младежи, изучаващи или завършили престижни специалности в елитни западни университети, избират за своя професионална реализация предизвикателството да се включат в семейния бизнес. Днес по тази тема разговаряме с Росен Осиковски от „Златен Рожен“.
Представи се накратко – с какво се занимаваш, в какви области са твоите интереси?
Имам широк спектър от интереси и съм в постоянно преследване на нови начинания. Вярвам в принципа да се влага най-много старание в една конкретна област, без напълно да се отхвърлят поднесените от ежедневието възможности. Това, с което се занимавам в момента, е да изучавам финанси в Лондон, но поради пандемията, както почти всеки студент в момента – в дистанционна форма. Ситуацията ми позволява и да съм част от търговския отдел на семейната винарна „Златен Рожен“.
Какво би задържало или върнало в България един млад човек, след като завърши висшето си образование?
Общоприет факт е, че част от студентите в чуждестранни университети нямат намерението да градят своето бъдеще в родната си държава. Аз не попадам в тази група студенти. Смятам, че в България все още не присъстват всички важни аспекти за реализацията на младия човек, част от които са справедлива система, ценяща образоваността и трудолюбието, както и устрем към иновация, предоставящ поле за изява на младите. Въпреки това, има много фактори, които биха ме върнали в България. Такива са не само семейството, но и чувството за приемственост на семейния бизнес, както и възможността за принос към по-добро бъдеще на България.
Какво мислиш за семейния бизнес в „Златен Рожен“ – имаш ли интерес да се включиш трайно и какво би променил, ако зависи от теб?
“Златен Рожен” и производството на вино като цяло се отличават от стандартната дефиниция за бизнес. При тях нуждата за отдаденост и страст надделява над нуждата от управленски умения. Изискват се търпение, постоянство и вяра в гроздето. Смятам, че целият процес на производство и разпространение на виното изгражда важни качества и предава ценни уроци. Считам себе си за късметлия, че имам възможността да съм част от този бранш и твърдо изявявам интерес да се включвам все по-активно в развиването на винарната. Ако зависеше от мен, бих променил дадени визии и бих вложил повече средства в реклама.
Какво е отношението на младите хора към българското вино – може ли да измести твърдия алкохол, който се консумира на повечето партита?
По мои наблюдения, ценители на виното се изграждат с годините. Въпреки, че се забелязват млади хора да пият вино, не вярвам, че обръщат достатъчно внимание върху сорта или произхода на виното, включително дали то е българско или не. Сред големите събирани на мои връстници, особено от мъжката аудитория, все още се предпочита твърдият алкохол. За мен мястото на виното е там, където то се консумира за насладата и качеството, а не сред партитата, където алкохолът се приема заради ефекта.
Имаш ли вече свои любими български вина?
Харесвам редица български сортове, но не консумирам достатъчно често, за да определя конкретни като любими. Смятам, че всички съдържат нещо отличително. Ако трябва да избирам, бих посочил Сандански мискет и червените Мелнишки сортове.
Три неща, които веднага би променил, ако имаш власт за един ден?
Ако властта ми е на държавно равнище, първо задължително бих премахнал част от пандемичните мерки. Бизнеси фалират, учащите “онлайн” само на теория получават същото образование, цялата икономиката се срива, а хората намират начини да се събират въпреки ограниченията. Чувстващите се застрашени могат да продължават да държат дистанция, все пак отварянето на заведенията не задължава никого да ги посещава. Второ, бих направил здравеопазването безплатно. Безспорно е голямото количество средства, които е нужно да се осигурят, но не виждам и по-важен сектор, в който могат да бъдат вложени. Особено след получените субсидии поради вируса. Трето, бих наложил периодичен ръст в нивото на пенсиите. Често хора, работили над 35 години, получават сума, която едвам стига за прехрана. Това са част от многобройните фактори, поради които хората избират други държави пред България, за да градят своето бъдеще.
Как си представяш България след 10 години?
По-здрава политическа система, по-висок стандарт и повече свобода на иновацията е това, което се надявам да се случи с България. Погледнато реалистично, смятам, че след 10 години ще се постави само началото на тези промени. След хаоса, породен от прехода от комунизъм към демокрация, България тепърва навлиза в своя възход. С правилни управници, вярвам, че е възможно да се върне вярата на младите хора в Родината и да се намали миграцията в чужбина.
