Грузински разкази

Виненият клуб на The Wine Inside винаги търси интересния и различен ракурс към виното. Дори това понякога да означава и кратки „отбивки“ към някои винени брендита. И ако фактът, че на сбирката ни, наречена „Грузинска бренди вечер“, клубните членове и гостите бяха първите в България, които имаха възможността да опитат пълната гама брендита „Сараджишвили“, не е изненада, то историята, която се крие зад личността и делата на основателя на някогашния „Тифлиски конячен завод“ – Давид Сараджишвили, е малко позната на родните ценители и си струва да бъде споделена.

 

Официалната история разказва, че основаният от Давид Сараджишвили през 1884 г. “Тифлиски конячен завод” не само бързо получава статут на “Доставчик на двора на негово Императорско Величество”, но и бързо намира световно признание, печелейки златни медали на изложенията в Париж, Брюксел и Чикаго. Статистиката допълва, че днес дестилатите се съхраняват в над 16 000 дъбови бъчви, а в дестилерията все още се пазят и мостри от края на ХIХ век. Брендито се прави от вина от сортовете Цицка, Цоликаури, Горули Мтсване, Чинури и Ркацители, от регионите Имерети, Картли и Кахети.

Но да се сведе дейността на Давид Сараджишвили само до „коняченият“ му завод, би било все едно да се говори, например, за Оскар Шиндлер само през призмата на дейността му като фабрикант.

Кой е Давид Сараджишвили? Роден през 1848 г. в Тифлис, днешен Тбилиси, в дома на потомствения търговец Захарий. Както подобава, Класическа гимназия в родния Тифлис, а след това следване на естествени науки в университета в Сантк Петербург. Само че, предвидливия Захари има по-големи планове за сина си от това просто да поеме търговските му дела и го изпраща да следва в Германия, откъдето се завръща в Грузия като доктор по химия и философия на Хайделбергския университет.

 

Давид Сараджишвили. Източник: Burusi

От този период започват и неговите апостолски (не само по отношение на грузинското лозарство и винарство) дела. Извършва редица проучвания и изследвания за това в кои региони на Грузия кои сортове грозде са най-подходящи, отчитайки особеностите на тероара. Решава и да създаде производство на грузински коняк (все още това определение е можело да се ползва легално), тъй като смята, че грузинските сортове грозде по нищо не отстъпват на френските. За целта заминава да специализира за две години лозарство и винарство в самата Франция.

По какъв начин съдбата среща и сближава Хайделбергския възпитаник Сараджишвили именно с потомствения земеделец  и производител на коняк Жан Батист Камю, основателят на коняк “Camus” е въпрос, на който библиографските източници не дават отговор. Но е факт, че тяхното приятелство продължава през целия им живот. До такава степен, че Камю му помага и му предоставя цялостното оборудване за изграждането на дестилерията на Давид в Тифлис. И въпреки, че французинът е личен доставчик на Руския имперски двор, а един от синовете му, личен приятел на Николай II, приятелството надделява над притеснението от потенциалния конкурент.

 

 

Давид Сараджишвили и Екатерина Поракишвили. Източник: National Parliementary Library of Giorgia

Европейското образование и култура, съчетани с грузинската душевност, изграждат велики личности. Богатият фабрикант използва имуществото си изключително за благотворителност – най-вече в подпомагане на млади таланти. Десетки талантливи младежи, „независимо от тяхната националност“ (по волята на дарителя), бъдещият интелектуален и творчески елит на Грузия, получават стипендии от Давид Сараджишвили, за да следват в най-престижните западни университети.

И въпреки, че със съпругата му Екатерина Поракишвили остават бездетни, домът им (самият той произведение на изкуството – днешен „Дом на писателя“ в Тбилиси) винаги е пълен с „духовните“ им деца – млади талантливи творци, които представят своите картини, музикални произведения, стихове.

Давид Сараджишвили умира след дълго заболяване на 20 юни 1911 г. Според съвременниците, такова грандиозно погребение след Иля Чавчавадзе (1837-1907) (грузински поет, прозаик, публицист, драматург, критик, философ, историк, преводач, класик на грузинската литература, общественик, борец за национална независимост на Грузия, наричан „Баща на отечеството” и канонизиран от Грузинската църква като св. Илия Праведни), Тифлис не помни. Вдовицата Екатерина поръчва на  стипендианта на Давид – скулптура Яков Николадзе – ученик на Огюст Роден, надгробен паметник, който обаче не слага на гроба: „Сърце не ми дава. Когато и аз умра, го сложете  – двамата с Давид ще си поделим тежестта му“. Екатерина надживява съпруга си с 5 години.

Историята, обаче, продължава с неотслабващ драматизъм. През 1938 г. съветските власти решават, че не може един “капиталист и фабрикант” да бъде погребан в Пантеона на обществените деятели в Тбилиси и дава на брата на Екатерина –  Адам Поракашвили 10-дневен срок, за да премести гробовете от Пантеона в градските гробища. Самият Адам, остарял и без никакви средства, успява да го направи, благодарение на това, че си спомня как на погребението на сестра си на ръката ѝ остава златната венчална халка.

Затова, приятели, никога не подценявайте питието в чашата си – понякога то може да ви разкаже отдавна забравени истории, които чакат подходящия момент и подходящите хора, за да бъдат отново възкресени…

***

На клубната среща “Грузинска бренди вечер” в Elvinos – Wine Boutique, Sofia, бяха раздадени и следните награди, предоставени от нашите партньори:

Книгата „Майсторът на вино“ от Ноа Гордън, предоставена от ДиВино.

Кутия луксозни ръчно изработени шоколадови бонбони, предоставени от Anna’s Chocolates

Уникална ръчно изработена дървена поставка за вино

Бренди ” “Сараджишвили” *****, предоставени от вносителя Петробалк ООД и  Elvinos – Wine Boutique, Sofia.