Да, не го наричаме „винен туризъм“, а „пътешествия“. Защото пътешественикът е човек, който поема към непознати места и земи, провокиран от неизвестното, в търсене на своето съкровище. А нашите „съкровища“ са хората, които правят гроздето и виното, традиците, които са съхранили жива приемствеността, шедьоврите, скрити в бъчвите и бутилките. И ние държим да утвърдим философията си, че посещенията в тези ценни региони не трябва да водят до комерсиализацията им, а да допринасят за съхранението на тяхната автентичност.

Клостернойбург

Виното и манастирите са някак си толкова естествено свързани, че през вековете на тази тема са посветени безброй сюжети в литературата и изкуството. Но в сърцето на Европа, в Клостернойбург, Долна Австрия, има един манастир, който е своеобразна винена институция. Освен че е най-старата винарна в Австрия със своите IX века традиции във винопроизводството, основаният през 1114 г. от Леополд III Благочестиви манастир, е бил през вековете и императорски дворец, а така също и дом на първия в света Колеж по лозарство, основан от августинците през 1860 г. Днес манастирът е най-големият винопроизводител в Австрия и първата изба в страната, сертифицирана като „карбон/въглеродно неутрална“ (с минимизирано отделяне на CO2 емисии).

Азорите

Азорите – група от девет вулканични острова в Атлантическия океан, открита от португалските мореплаватели в началото на XV в. По пътя им към бленувания Нов Свят, винаги са били важна стратегическа точка за прекосяващите Атлантика. Векове наред задължителна спирка за мореплавателите, по-късно място за зареждане на самолетите, прелитащи през Океана, днес те са култова спирка за ветроходците, които издуват платната между Европа и Америка. Но освен съхранен био-резерват, заобиколен с над 1/3 от видовете, обитаващи Световния океан, там се намира и мястото, което може да бъде определено като Винената столица на Атлантика. Много ценители на виното у нас са запознати с включването наскоро на Шампан и Бургундия в списъка на Световното културно наследство от ЮНЕСКО, поради влиянието, което тези винени региони са оказали върху нашата цивилизация. Но може би малцина знаят, че десетилетие по-рано част от този списък е и лозарството и винопроизводството на един малък вулканичен азорски остров – Пико, с извисяващия се на 2350 м. едноименен връх.

Време за бъчви

Когато говорим за елитни вина, покрай производителя, сорта или купажа, реколтата, технологията, индивидуалния номер на лимитираната серия, споменаваме и времето, през което виното е отлежавало в бъчва. Разбира се, все повече етикети ни дават и допълнителна интересна информация, като датата на гроздобера, възрастта и наименованието на лозовия масив, добива от декар, датата на бутилиране и периода на отлежаване в бутилката. Но колко често се замисляме каква е била бъчвата, къде, от кого и как е произведена, по какъв начин дъбът ѝ е допринесъл за великолепното представяне на виното. Има ли разлика между френски, американски, унгарски, български дъб?… И ако последните години престижът на българските вина все повече нараства, време е да погледнем и към първокласните български бъчви.

Шарпам

“Свикнали сме с вековните английски инвестиции на Континента, довели до разцвета на редица фортифицирани вина, но за британско производство… Оказва се, обаче, че виното в Южна Англия през последните едно-две десетилетия  бележи разцвет (подобно на нашите български вина от бутикови изби) и стабилно се позиционира на регионалния пазар, а напоследък все по-смело поглежда и навън – засега с любопитство, ала Земята се върти бързо – докато Великобритания излиза от Европейския съюз, току-виж виното ѝ започнало да се влива в чашите на европейските ценители. Но какво общо може да има скромното Девънско имение Шарпам в Югоападна Англия с престижния регион Шампан във Франция?”

Порто: Вила Нова ди Гая – домът на портвайна

Напълно възможно е да прекарате и цяла седмица в Порто, без да разберете за съществуването на този град – Вила Нова ди Гая, въпреки, че вероятно няколко пъти ще влизате и излизате от него, разхождайки се из квартал Рибейро – включен в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО, или пък наслаждавайки се на автентичната атмосфера по двата бряга на река Дуро от някоя от многобройните лодки за разходка. Ако обаче сте любители на портвайна, именно Вила Нова ди Гая ще е мястото, оградено с кръгче на вашия пътеводител. Всяка бутилка порто, която се появява във вашата винена колекция, задължително някога е била „жител“ на това градче на южния бряг на Дуро. Дори и лодките, които непрекъснато сноват между двата бряга са като онези, които векове наред са пренасяли виното от горното течение на реката до неговия дом във Вила Нова ди Гая.