Алберик Бишо, VI-то поколение в управлението на една от най-емблематичните семейни изби в Бургундия – „Албер Бишо“. Вече повече от двадесет години е начело на фамилния бизнес, но за първи път се срещна с българската публика на майсторския клас “Бургундия от край до край“. Винаги съм смятал, че да представяш изба и регион, които са култови за всеки винен ценител по света, е не по-малко предизвикателство от това, да говориш за вина и производители, от които публиката си няма никаква представа. И бях заинтригуван как ще се справи…
При „Албер Бишо“ всичко е съответстващо на аристократичния образ, изникващ в представите ни при споменаването на думата „Бургундия“. И фамилната история, датираща някъде към началото на XIII век, и установяването към средата на XIV век в Шатоньоф-е-Оксис в Бургундия, на чийто вход е стоял утвърденият с кралски указ фамилен герб, който и днес може да се види на всяка бутилка с вино, произведено от избата. И не на последно място – приемствеността в поколенията винари – от създаването на избата „Албер Бишо“ през 1831 г. до наши дни.
Единственото, което не съответстваше на класическите представи, бе липсата на аристократична превзетост и благородническа надменност в мосю Бишо. Още в първите минути на своята презентация, с непринудения си и открит подход към участниците в майсторския си клас, съчетан с наистина аристократичната черта да се шегуваш със себе си, той успя да грабне вниманието и да спечели симпатиите на публиката.
Философията на „Албер Бишо“ – и в лозарството, и във винопроизводството, че и в маркетинга, се основава на един крайъгълен камък – „автентичност“. А каква автентичност може да има пък в маркетинга? Ами например решението производството да не се концентрира на едно място, а фамилията да инвестира имения и лозови масиви във всеки по-важен бургундски подрегион – така пътят от гроздето до виното да бъде максимално кратък.
А в останалото? Биодинамичен подход при производството на преобладаващата част от вината. Стремеж към устойчиво развитие и съхранение на лозаро-винарските и културните традиции на Бургундия. Сред тези традиции са и някои социални каузи – като участието в ежегодния благотворителен търг за изкупуването бъчвите вино на болницата Оспис Де Бон, основана през XV век от херцога на Бургундия Никола Ролен.
Както съм казвал и преди, да ви ангажирам с дегустационните си бележки за вината, при положение, че не сте ги дегустирали, а още по-малко пък ако вече сте ги дегустирали, намирам за прекалено субективно и подобаващо претенциозно. Просто с няколко думи бих обобщил, че класиката, слава Богу, си остава класика (което в днешно време е нещо наистина изключително) и ако трябва да да дам някакъв съвет на българските ценители, а и колекционери, то е да обърнат специално внимание на средния клас от дегустираните вина и от трите региона.
Струва ми се, че „премие крю”-класът на този етап има най-добри шансове за успешно позициониране на българския пазар – съобразно специфичното съотношение ниво на доходи/винена култура. Но кой знае, може би наблюденията ми не са успели да обхванат критичната маса от потребители на „гран крю“ –тата. Всяка изненада в тази насока само би ме радвала. Ако не мен – то поне вносителите, търговците и ресторантьорите.
Но на друго искам да ви обърна внимание. На една мисъл: „За да роди хубаво грозде, лозата трябва да го „изстрада““ – една от фразите на Алберик Бишо, които ми направиха силно впечатление. А смисълът бе, че, за да се оползотвори цялото богатство на бургундските почви (Бургундия заема само 1% от лозовите масиви на Франция, но в нея се произвеждат 1300 вина), кореновата система на розата трябва да дълбае все по-надолу и по-надолу. Да премине онзи „безинтересен“ почвен слой от около 1.5 м и да разкрие истинския потенциал на лозовия масив. Ако лозето се тори и подхранва, корените няма да дълбаят надолу, а ще се развиват настрани. Затова грижата е почвата добре да се аерира, като страничните малки корени да се изрежат, за да могат основните да се развиват. За да се разкрие богатството на виното от старите лозя.
Не знам дали добре успях да се ориентирам в тази „агрономска“ част на разказа, но се замислих, че това май е валидно за всяка човешка дейност, „раждаща“ живот – и раждането на великите шедьоври в изкуството, и на големите научни постижения, и производството на фини и елегантни вина, – трябва да бъдат „изстрадани“.
Алберик Бишо бе любезен да отговори на няколко въпроса ексклузивно за читателите на The Wine Inside.
За първи път сте в България. Към каква публика са насочени вашите вина?
Има много интересни ресторанти, а също и индивидуални клиенти. Това, което е важно за България, е, че тук виното е част от културата – вече повече от 2000 години. Но вносните вина все още си проправят път. Сортове като Шардоне и Пино ноар са познати, но ние искаме да ги представим в тяхната бургундска стилистика. Да покажем виното от тях може да бъде изискано и деликатно.
Споменахте, че ако трябва да се обобщи вашата изба с една дума, то тя е „автентичност“. Какви са шансовете на автентичността в пресата на комерсиализацията и глобализацията?
Трябва да съхраним собствения си дух. Да запазим семейните изби, да устоим на „изкушенията“. Може би не всички ще успеят, но вярвам, че повечето ще го направим. Защото за нас това не е само „бизнес“ – това е животът ни. 24/7, 365 дни в годината. Просто това е целият ни живот.
А виненият туризъм – помага ли на бургундските изби или тази пренаселеност заплашва да накърни традициите?
Бургундия е много малък регион. Ние, така или иначе, нямаме инфраструктура, която да поеме повече туристи, отколкото можем да приемем. Така че се получава една естествена регулация. Но ние посрещаме с „добре дошъл“ всеки посетител. Хората трябва да могат да видят, да се докоснат – до почвата, до лозята, до вината. Да разберат кои са хората, които стоят „зад бутилката“, да се срещнат с производителите на вино. Да си кажат, „да, докоснах почвата, запознах се с хората – знам как се отглежда гроздето и как се прави виното. И знам, че наистина пия нещо качествено.“
Това е специфичното. При други напитки – като водката, няма как да го знам. Там има просто един технологичен процес. Но виното е с ясен произход, то е част от моята култура. Познавам гроздето за него така, както човек познава произхода на зеленчуците в собствената си градина.
Но ЕС все повече прилага рестрикции към употребата на спиртни напитки, като включва в тази група и виното.
Не, не, виното не е „алкохол“ – виното е култура, виното е храна. В него се съдържа 83% вода. Ако един млад човек реши да се напие, той не посяга към виното. Така че виното и спиртните напитки, това са две съвсем различни категории. В Испания, например, виното е включено в групата на храните, а не при алкохолните напитки. Във Франция обаче не е, което е жалко. Така че това, което трябва да правим, е да образоваме хората – да се направи разграничение между виното и алкохолните напитки. Образование!
Вината, дегустирани на майсторския клас, бяха от от трите основни области на Бургундия – Шабли, Кот де Бон и Кот де Нюи, в трите качествени зони на бургундските апелации – Villages, Premier Cru и Grand Cru:
Домен Лон-Депаки: Chablis Villages 2015, Chablis 1er Cru Les Vaucopins 2015, Chablis Grand Cru La Moutonne 2013 Monopole
Домен дю Павийон: Santenay Village 2015, Meursault 1er Cru Les Charmes 2015, Corton-Charlemagne Grand Cru 2013
Домен дю Кло Франтен: Fixin Village 2015, Nuits-Saint-Georges 1er Cru Château-Gris Monopole 2012, Echezaux Grand Cru 2013