VIII-то издание на Балканския винен конкурс и фестивал вече е в историята. Резултатите от конкурса можете да видите тук, но по-важното е, че всеки посетител успя да преживее личната си винена емоция и да набележи изби и вина като свои открития. В следващите няколко кратки параграфа ще ви представим изводите на The Wine Inside от събитието – така, както, и доколкото, успяхме да ги видим и обобщим.
I. Фестивалът вече е на открито – какво означава това?
Несъмнено, че той пораства и старият формат вече му отесня. Това е добра новина и можем да отбележим, че тази позитивна тенденция е характерна за основните събития във винения календар на страната. На практика концепцията за събитие на открито позволява разполагането му на достатъчно обширни площи, които да създават пространство и комфорт – и за изложителите, и за посетителите.
Същевременно новият формат се оказа и предизвикателство в редица отношения. Невероятните жеги по време на фестивалните дни направиха дегустациите в обедните и ранните следобедни часове твърде проблематични. Вината трудно успяваха да се охладят, а посетителите отбягваха да опитват червените вина – поне докато слънцето не започваше да се скрива.
Предвид климатичните промени, може би ще бъде удачно догодина работното време на форума да бъде променено – например от 17:00 до 24:00 часа, като се осигури необходимото осветление. По този начин и обезпечаването с лед на щандовете на изложителите ще бъде облекчено. И най-важното – участниците ще се чувстват далеч по-комфортно.
II. Все по-голям акцент се поставя на комбинацията на вината с традиционната кухня.
Още една добра новина, която е в посока на повишаването на винената култура и стимулирането, особено на младата винена публика, към по-здравословен начин на живот, посредством добра кулинарна култура. Комбинацията на занаятчийските вина с типични фермерски храни е една прекрасна ниша, която тепърва ще се разширява. Тази концепция бе заявена и на фестивала, и на майсторските класове.
В следващите години ще очакваме тя да бъде доразвита и да има обособени зони за традиционна Балканска кухня на отделните държави, представени на фестивала, така че вината на Балканските изби да бъдат представени посредством най- доброто си кулинарно съчетание. А защо не и да гостуват популярни шеф-готвачи от Балканските държави?
III. Съпътстваща културна и шоу програма.
Тази година на Фестивала имаше музикална сцена. Отлична възможност догодина на сцената на Балканския да видим и някои от най-изявените имена на музиката от Балканите. Добър модел в това отношение е фестивалът „Орбелус – ритъм & вино“, който вече е традиционен, но какво по естествено е на Балканския винен фестивал да чуем други изпълнители от същия мащаб. Ако имената на сцената са достатъчно значими, това ще разшири профилът на публиката, която посещава събитието а и ще привлече гости от държавите в региона.
Както е известно, една от характеристиките на големите винени събития в столицата е, че на тях присъства едно относително постоянно ядро от ценители, докато така необходимата на всички периферна публика не бива достигната в достатъчна степен. Е, този модел може би ще ни даде повече шансове.
IV. Фестивалът вече предизвиква интерес и извън Балканите.
Няма как да не сте забелязали щандовете с грузински или италиански вина на… Балканския винен фестивал! Попитах Андреа от Италианския щанд откъде такъв интерес към един Балкански формат и той откровено ми отговори, че е запознат с повишения интерес на българската публика, и то предимно младата, към интересни и качествени вина, и в това вижда шанс да промотира вината на избите, на които е представител.
При привличане на повече такива изложители от различни държави – винени производители, може да се мисли за обособяването им в отделна зона, да я наречем условно „Балкани плюс“, където българската публика да се среща с изби и вина, които не са представени до момента на нашия пазар.
V. Възможности за бизнес контакти.
В контекста на изложеното по-горе, може да отбележим, че премиерно участие имаше и в Балкански аспект – да кажем на албанския щанд (при все че албанското присъствие на Фестивала е традиционно и само преди две-три години именно албанският щанд бе най-професионален и впечатляващ). За първи път на събитието бе и (поне) една от гръцките изби. Разговарях и с тях и те също обясниха, че са мотивирани да участват поради престижа и значението на форума. А още по-впечатляващото бе, че дори нямаха вносител в България и тепърва очакваха да установят контакти с потенциални търговски представители.
Определено това трябва да обърне вниманието на организаторите върху възможността Фестивалът да бъде и формат за бизнес срещи и преговори – с необходимите за това пространства и инфраструктура. Защо не в една не много далечна перспектива на този форум да се договарят дълготрайни, устойчиви и мащабни бизнес-партньорства?
VI. Продажбите трябва да бъдат по-прецизно уредени.
Ако трябва да отбележим един аспект, в който организаторите би трябвало в бъдеще да положат значително повече усилия, то това е възможността за закупуване на вината, представени на фестивала. Липсата на специален фестивален магазин, където да се предлагат всички вина, неяснотата на кой щанд се продава, на кой не, неяснотата в цените на вината, 30 плюс-градусовите жеги, при които трябваше да се съхраняват вината „за продажба“ от щандовете (в какво се превръщат само след два-три часа, лесно можете да си представите) – всичко това трябва да остане в историята като един неприятен спомен на растежа.
VII. Повече публични събития на MW.
Както и преди сме посочвали, няма друго събитие във винения календар на страната, в което да участват повече Masters of Wine. И това е изключителна възможност да бъдат ангажирани не само за повишаване на винената култура, но и за активно „лобиране“ за винения бранш пред институциите. При положение, че България има строго лимитирани автентични продукти, които формират лицето ѝ пред света (виното, киселото мляко, розовото масло и… май няма друго), е задължително държавата да има много по-сериозен ангажимент към сектора.
MWs са перфектният инструмент браншът да бъде чут от институциите през техните уста. И ни се иска освен в журирането (като основен ангажимент) и майсторските класове, които водят, да имат много по-богата програма – срещи с институциите, публични лекции в профилираните (и не само) университети, активно медийно участие и пр.
Балканският винен конкурс и фестивал е не само винено събитие, но и възможност да бъде сериозен дипломатически форум за региона и е обидно пренебрежението на институциите към него. Той трябва да бъде открит от премиер или най-малкото министър, а какво да кажем, когато дори патронът му – столичната кметица, не успя да дойде за официалното му откриване.
VIII. Изнасянето на конкурса извън България през 2020.
Всъщност бе логично това да се случи рано или късно. Въпреки патриотичните чувства, истината е, че да бъде развита общата кауза – брандирането (официално или тематично) на „Вино от Балканите“ и повишаването на авторитета на Балканските вина, към нея много по-дълбоко трябва да бъдат приобщени институциите и винения бранш на останалите балкански държави. А това много по-успешно може да се постигне, ако конкурсът (а истината, да си я кажем, че и Фестивалът) гостува в столиците на останалите държави. Това е моделът, по който Форумът може да бъде припознат от тях като общ, Балкански проект.
Разбира се, би могъл да се приложи модел, който да запази „българския“ корен на събитието – например през година домакинството задължително да е на София, а през другата година да бъде пътуващо събитие на ротационен принцип. Въпрос на концепция, организация, възможности и финанси. Ще следим какъв ще бъде подходът на организаторите.
Но какъвто и модел да бъде избран, където и да се провежда форумът, ще настояваме за най-важното – изпратените на конкурса вина задължително да присъстват и на фестивала. Нали всичко се прави в името на Негово Величество винения ценител.
