Преди много години в един пъб в Девън, Югозападна Англия, се бяхме събрали приятна компания българи. Не познавах всички, но знаете как е – от любезност се заговаряш със съседа си по място. Кой с какво се занимава и такива обичайни теми. Владо – така се казваше младежът до мен, бил завършил Йейл и сега се върнал в Европа, за да прави докторантура в местния университет. Занимавал се с Теория на вероятностите.
За мен това се свеждаше до представата, че ако хвърлиш монета, вероятността да се падне „ези“ е 50%. И искрено се възхитих, че човек може да се изхранва с това. Но Владо ми обясни, че е създал някакъв алгоритъм, който позволявал да се предвидят с голяма доза точност на пръв поглед непредвидими неща. Например бил продал на някакви инвестиционни фондове прогнозите си за вариациите в цената на какаото от предстоящата реколта. Оказа се, че освен логичните базови данни за почвено-климатичните особености, тренда в цените през последните години, наличните количества на световните пазари и пр., в модела се включвали още стотици данни, сред които и някои съвсем екзотични – формата на управление на държавите-производители, здравословния статус на лидерите, предстоящи избори, средна продължителност на живота, коефициентът на щастие на населението, дори и представянето на националните отбори на големите първенства… Не знам къде е сега Владо и с какво се занимава. Но ако е успял с алгоритъма си да предвиди как ще се развие ситуацията с коронавируса, нямам повод за особени притеснение относно неговото бъдеще. За съжаление на мен тази информация ми липсва. Доколкото следя новините – май малцина в света могат да се похвалят с по-добра информираност.
Вече започнаха да се появяват опити за анализи и прогнози за развитието на икономиката след пандемията. Включително и за това какво ще бъде отражението върху винения бранш у нас. Аз също имам свои теории, но ми се струва, че тяхната относителност към сегашния момент силно редуцират степента им на полезност. Затова няма да пиша какво очаквам да се случи в бъдеще, а какво мисля, че е полезно да се направи днес и сега за подкрепа на винения бранш в България. И не за ролята на държавата, а за ролята на всеки един от нас – винените любители. Факт е, че засегнатите бизнеси не са един и два. Факт е също така, че мнозина имат нужда от подкрепа, а възможностите на всеки, който не е сред малцинството от печеливши от кризата (било поради сферата си на дейност, било поради умението да се адаптира към ситуацията или да спекулира с търсенето), ще стават все по-ограничени. Защо тогава призовавам да се подкрепят именно лозаро-винарите?
Кризата показа, че подценяването на собственото производство може да доведе до драматични дефицити в наличността на стоки в магазините. Правилата се промениха – евтиният внос на храни и продукти от първа необходимост, с който от години бяхме свикнали, се оказа блокиран по границите. И изведнъж прогледнахме, че в много области, където сме били традиционен износител, се оказва, че не можем да задоволим дори собствените си потребности. Късно ли е? По отношение на виното все още не е. „Ама виното не е продукт от първа необходимост“ – веднага ще се надигнат опониращи гласове. Не е, но само на пръв поглед. Защото виното, освен с доказаните си, при разумна консумация, здравословни ефекти върху здравето, е единственият български автентичен продукт с потенциал за развитие и експорт (да, основно след кризата).
А производството на вино означава и опазване на природните ресурси, грижа за българската природа, с все по-открояващ се акцент от страна на много изби върху биологичното земеделие при лозарството. Означава и икономическо развитие на изоставащите региони – на много места лозаро-винарството е единственото или основното препитание за стотици семейства в района. Покрай избите, прохождащият винен туризъм съживи и много други позабравени традиционни дейности. Виното е и единственият земеделски продукт, чрез който се осъществява културна експанзия. То е посланик на традициите, кулинарията, регионалното многообразие на една държава. Успееш ли да впечатлиш със съдържанието на бутилката, можеш да спечелиш приятели и почитатели на страната за цял живот. Затова в целия свят то е част от външната политика на правителствата, а у нас, за съжаление, стига само до софрата на политиците ни. Най-вече, ако е на аванта.
Защо сегашната карантина може да се окаже фатална за голяма част от производителите? Производството на вино е процес, който има определена цикличност. Ако един хотел или ресторант можеш да затвориш за година или две и след това отново да продължиш, при виното ауфтактът е невъзможен. Не само защото много от малките производители са инвестирали всичко, залагайки цялата си собственост за обезпечение на кредитите. Просто лозарството е целогодишен процес – ако се прекъсне, наесен няма да имаш добра реколта. Или никаква. Ако не можеш да финансираш земеделските дейности, ако нямаш грозде, няма с какво да направиш вино. Не продадеш ли пък достатъчно количество от наличното вино, няма да имаш капацитет да приемеш новата реколта. А продажбите в момента са под критичния минимум. И дори когато ги има, веригата на доставките силно забавя плащанията към производителите. Омагьосан кръг. И както изглежда, „от никъде взорът надежда не види“.
За щастие, не е съвсем така. Ние можем да помогнем. Хем на лозаро-винарите, хем на себе си. Да си осигурим здравословен качествен продукт на трапезата. И да съхраним най-традиционното производство по българските земи – от траките, през хилядолетията, та до днешния ден. За да има и утрешен.
Купете си българско вино. Пийте българско вино в кризата. Аз много обичам да „пътешествам“ с кулинарни и винени предложения от целия свят, но докато трае тази ситуация, съм си го заложил като правило – купувам само българско вино. Без ненужен драматизъм – ситуацията е достатъчно напрегната, затова, нека да го погледнем така – намираме се в една от редките хипотези, в които помагаме, наслаждавайки се на чаша или две хубаво вино.
Вие, уважаеми читатели, познавате винените места, от които пазарувате. Наред с големите вериги и онлайн платформите за продажба на вино, помислете за специализираните магазини за вино – там, където сте откривали интересни предложения, давали са ви добри съвети и сте намирали вина, които масовката не може да ви предложи. Искаме да ги има и утре, нали? Посетете ги или си поръчайте онлайн – повечето от тях се ориентираха към осигуряване на доставки по домовете. Сигурно и безопасно. Изборът на изба и на вино нека бъде ваш. Всички български производители имат по нещо, с което да ви впечатлят. Но, както и в живота, най-малките имат най-силна нужда от подкрепа. За това, към тях най-вече е насочено вниманието ми. С много от тях можете да се свържете директно и да поръчате вино. Освен, че често пъти това е най-добрата цена, по този начин средствата отиват директно при производителите.
По-долу ви представям контактите на част от избите на Асоциацията на независимите лозаро-винари. Повечето от тях имат онлайн магазини на сайта си. От другите можете да поръчате по телефон или мейл. The Wine Inside е асоцииран член на организацията. Независими лозаро-винари означава онези производители, които сами си отглеждат гроздето, произвеждат по-лимитирани серии вина с по-високо качество и проследяват целия процес на производство от началото до край, заставайки зад продуктите си с имената си. Списъкът не е изчерпателен, но ще ви помогне да се ориентирате.
И така, монетата е хвърлена във въздуха и се върти. Дали българските винари ще оцелеят или не, този път не е въпрос единствено на теория на вероятностите. Можем да помогнем или да наблюдаваме безучастно отстрани. Въпрос на личен избор.
*Асоциирани членове на Българската асоциация на независимите лозаро-винари са и два специализирани само за български вина магазина в София:
