Бях поизоставил поредицата за Тоскана, когато преди няколко дни в един от онлайн магазините за вино видях разпродажба на последните им останали две бутилки на Caiarossa 2004. Е, купих си ги и се върнах към спомените от посещението ни в избата преди две години, заедно с други членове на Асоциацията на независимите лозаро-винари. Спомням си, че пътят ни от Пиза до разположената близо до градчето Рипарбела винарна преминаваше през пресечен планински участък, пълен с остри завои, така че пристигнахме със закъснение от уговорения час и аз вече се питах струваше ли си целият този път заради още една изба към немалкото, които бяхме посетили. Е, струваше си – определено!
Името на избата е съчетание от Гея (Caia) – гръцката богиня, олицетворяваща плодородието и природата, и червените, наситени с яспис почви, върху които са разположени двата лозови масива на избата от по около 15 хектара. Емблемата на винарната – керамичната скулптура на главата на Дионис от времената на етруските – около 4 в.пр.Хр., и придава разпознаваемост, чрез която веднъж видяна, няма как да бъде сбъркана. Впрочем самата скулптура, открита край древния град Волтера, е била притежание на собственика на Caiarossa – холандския предприемач Ерик Албада Йелгерсма. Интересна подробност е, че колекционерският му интерес не се е ограничил само до древни артефакти – в портфолиото му са също и две шата в Марго, Бордо – Château Giscours и Château du Tertre. Доколко вековният френски опит във винопроизводството е бил пренесен на Тосканска почва чрез придобиването на Caiarossa е тема, на която може да се отговори само след серия от сериозни паралелни дегустации. За съжаление, месец преди нашето посещение собственикът на избата бе напуснал този свят. Но създаденото остава.
Макар, че със своята „младежка“ възраст от 20-на години Caiarossa няма вековната история на някои от иконичните изби в Тоскана, но е част от мрежата на модерните архитуктурни шедьоври, вдъхновили в изграждането на „винени храмове“ имена като Марио Бота, Ренцо Пиано, Тобиа Скарпа и Изабела Монтефорте, която е и създателят на проекта Caiarossa. Всъщност за архитектурата на Тосканските изби си заслужава да се посвети съвсем отделна поредица текстове. Надявам се да не е далечно времето, когато и водещите български архитекти ще обърнат още по-сериозно внимание на избите като свое професионално предизвикателство. Смея на твърдя, че първите примери вече са налице и у нас.
И ако ангажираността по отношение на изяществото на архитектурата на винарните в България все още е предимно пожелателна, то другият елемент, така характерен за Тоскана – тенденцията за биодинамично лозарство и винарство, като философия и отношение към живота, вече чука на вратата ни. Caiarossa е част от тази общност, изпълнена с респект към естествените процеси в природата, към които човекът е призван да се приспособи, а не да ги променя. Тези принципи са заложени още при създаването на лозята, които през 2005 г. са сертифицирани от Demeter. За изграждането на винарната пък са възприети принципите на „Фън шуй“ и са подбрани в максимална степен естествени материали – сред които внушително впечатление прави огромният масивен дървен свод. А естественият наклон на терена е позволил конструктивно решение за изграждане на сградата на четири нива, така че всички процеси по винификацията да се осъществяват гравитационно – с минимална енологична намеса.
Както при повечето биодинамични винарни, портфолиото на Caiarossa е лимитирано до общо седем етикета. Толкова са и сортовете в купажа на емблематичното вино на избата – „Caiarossa” – Мерло, Каберне фран, Каберне совиньон, Сира, Санджовезе, Пти Вердо и Аликант Буше. Философията е с това вино да се представи в пълнота изявата на тероара на Caiarossa. Всеки от сортовете се винифицира самостоятелно, а отлежаването в различни по обем бъчви е между 11 месеца за по-деликатните сортове до 20 месеца за по-мощните, преди да бъде купажирано. Около 20 години е и потенциалът му за отлежаване до достигане на пика при добрите реколти. Сериозно предизвикателство пред енолога Лоренцо Паскуини.
Биодинамичните винарни в Тоскана в преобладаващата си част имат лимитирано производство. Друга тяхна съществена характеристика е, че те имат един устойчив кръг от почитатели, които оценяват философията и усилията, вложени в производството на вината. И Caiarossa не прави изключение – годишно от избата излизат общо около 70 000 бутилки. Струва си някоя от тях да попадне в колекцията ви. И, ако успее да провокира интереса ви, да започнете да кроите планове за винено пътешествие в Тоскана.
Вижте още от поредицата:
Седем есета за Тоскана: Микеле Сата – Рицаря
