Броени дни ни делят от Christmas Sommelier Market, който се проведе на 7 декември в столичния Централен военен клуб. За философията на събитието и селекцията на вината разговаряме с неговия организатор – сомелиера Георги Михов. И покрай темата за изложението, се интересуваме и от мнението му за предизвикателствата пред младите хора, избрали професията „сомелиер“, и перспективите за тяхната реализация.
Как се роди идеята и какво да очакват посетителите на Christmas Sommelier Market?
Идеята узряваше през последните 2-3 години, най-вече провокирана от личния ми опит като посетител на винени изложения в България. Опитвам да съм на всички изложения, с цел да дегустирам вина, които да включвам във винения рейтинг Sommelier.BG. Това, което прави впечатление е, че много често на масите на изложителите се показват популярни и масови вина с актуални реколти. Преди години отлежалите или топ вината на избите бяха под масата, само за подбрана аудитория, по-тясно свързана с виното, но и тази практика постепено отпадна и тези вина де факто изпаднаха от винените изложения и възможността да се запознаеш с тях стана много лимитирана.
Другата причина е позната на всички нас, които се занимаваме с вино, и това е, че българинът масово пие вина, които не са отлежали достатъчно и не са достигнали своя връх на развитие, един вид не са готови. Така се появи идеята да направя подобно събитие, което би дало възможност на посетителите да дегустират отлежали заедно с по-млади вина и сами да открият чара и обаянието на добре направено вино, което е имало възможността да лежи в бутилка достатъчно време, за да блесне със своята комплексност и хармония.
Как бе осъществена селекцията на вината, които ще бъдат представени?
Акцентът са български енотечни вина, вертикални селекции на топ вина от България и класни вина от света. По отношение на българските вина, истината е, че не са много избите, чиито вина влизат в тази категория, поне към днешна дата. А относно вината от света, в България почти няма отлежали вина и вертикални селекции на едно вино, затова и вината, които ще се представят, са селектирани с идеята да покажат сортово разнообразие, което дава избор при търсене на интересен коледен подарък.
За каква публика е предназначено това събитие?
Публиката, която аз и изложителите очакваме да видим на Christmas Sommelier Market, са ценители, любители и професионалисти, които имат отношение към виното, отвъд това да си пийват вино от изложител на изложител, социализирайки се, запълвайки съботния следобед.
Ще могат ли вината, които впечатлят ценителите, да бъдат закупени и само на събитието ли това ще бъде възможно?
Да, ще има специализиран щанд за продажба на вина, които са включени в изложението, но веднага казвам, че в голямата си част, поради изчерпване на количествата, вината за продажба са лимитирани буквално до 1-2-3 кашона и вероятността ценителите и колекционерите да останат разочаровани, че не могат да закупят дадено вино, не е малка.
Няколко думи и за професията на сомелиера – теб лично кое те привлече към нея?
При мен началото постави бутилка бяло вино Macon AOC, дори не помня и производителя. Стана ми интересно какво е виното и откъде във Франция идва то. Това се случи през 2002г, аз живеех в Лондон, и в търсене на отговор на „какво е това Макон?“, реших да си купя книга за вино. Оказа се, че непознатите вина, като френския Macon, са много повече, което пък провокира любопитството ми и интереса към виното.
Да си сомелиер, освен че имаш възможност да се докосваш до отлични вина от цял свят, също така дава и редкия шанс да превърнеш страстта си към виното в професия. Другият важен момент за мен е социалния характер на професията сомелиер. Постоянният контакт с хора, които често имат отношение към виното, е нещо, което държи рутината и скуката от ежедневието на работния ден далеч и в немалка степен дава удовлетвореност.
Къде може един млад човек да получи добра подготовка? Има ли у нас образователни програми, които да отговарят на световните стандарти?
У нас не е имало, няма, и колкото и да ми е тъжно да го кажа, не мисля, че ще има професионален курс в близко бъдеще. Възможността да работиш като сомелиер в България е много лимитирана, затова и тези които искат да се развиват, по обясними причини избират да го правят извън България. Това от своя страна прави финансово нерентабилно създаването и поддържането на обучителни курсове на световно ниво.
Добрата новина е, че има много любители, които имат желание да се научат да гледат на виното така, както гледа на него един сомелиер. Точно за тези любители се появи Wine School Sommelier.BG и курсът за любител-сомелиер, който е микс от дегустация и теория, близки до стандартите на обучение на Level 1 на Court of Master Sommeliers и Level 2 на Wines and Spirits Educational Trust, като акцентът е върху типични и характерни вина от популярните винени региони от света.
Вече имаме български Master Sommeliers, но готов ли е нашият пазар да успее да привлече добрите сомелиери?
Радвам се, че ми задаваш този въпрос, защото ние сме в уникалната ситуация да имаме двама българи Master Sommeliers от общо 300 човека в света с такава титла, но това някак си остана “небрежно” незабелязано от винената гилдия в България, дали защото не е свикнала с винени авторитети или още не е готова да работи с такива…
Подобни винени експерти от световна величина се търсят и са добре дошли на всеки винен пазар, а реалността е, че обемите и стандартите на нашия пазар са доста под стандартите на много винени държави и честно казано това отлага с много години шансовете да имаме Master Sommelier, базиран в България.
С какво бе успешна за българското вино 2019 и къде бихме могли да постигнем повече през 2020?
Много ми се иска да съм позитивен, но аз по скоро виждам 2019 като трудна година с предизвикателства. От една страна винопроизводството, и в частност производителите на грозде, имат затруднения, поради размествания сред големите винпроми на пазара на грозде. От друга страна, желанията на хора от бизнеса за развитие на българското вино като бранд тръгнаха в различни посоки, което е притеснително. Надявам се през 2020 да постигнем повече в партньорствата и те да са на основата на доказан опит и професионализъм, а не на приятелски начала и лични интереси.