С продължителните противоепидемични мерки, засегнали тежко всички звена по веригата на винения бизнес, виртуалните дегустации, които в глобален аспект не са нещо ново, макар и още неуверено, във все по-голяма степен стават част от маркетинговата стратегия и на българските изби и търговци. Като всяка нова тема, и виртуалните дегустации не се приемат еднозначно – от еуфория, предричаща им бляскаво бъдеще, до скепсис, отричащ всяка форма на дигитална винена емоция. Отдавайки правото на всеки винен ценител да направи избор за себе си, нека погледнем на някои обективни обстоятелства, съпътстващи тази тенденция.
Несъмнено браншът изживява тежки времена. Затворените заведения, забавените плащания, тежестта на кредитите и несигурната перспектива, са изпитание за всеки български винопроизводител. Това бреме още повече се утежнява от факта, че следващата реколта изисква капацитетът на съдовете в избата да бъде освободен до времето на новата винификация. С други думи – голяма част от произведеното вино, трябва да бъде продадено между две кампании. В този аспект, като временно мярка, докато рестрикциите са валидни, виртуалните дегустации, водени от енолога или собственика на винарната, с предварителна поръчка на кашон с вината, които ще бъдат опитани, са инструмент за подкрепа на българските изби. Може би не особено солидна във финансов аспект, но значима като послание и отношение. А не бива да забравяме, че проявите на подкрепа и съпричастност към винопроизводителите са важен фактор за мотивацията им да намерят сили да продължат напред. Това, всъщност, важи и за поръчките от любимите ни ресторанти – не ги посещаваме само заради кухнята – важна е обстановката и възможността за социален живот, но така можем да им помогнем да оцелеят, за да можем отново да им се радваме.
Същевременно в по-далечна перспектива, и особено на регионално ниво, е важно да не изгубим „рефлекса“ си към винените пътешествия и физическите посещения на избите. Не е нужно да се посочват аргументи – всеки се е убедил, че личното винено преживяване е незаменимо. На пръв поглед да се откажем от винените турове изглежда немислимо. Но тъй като вероятно ни чака дълъг „маратон“ на затягане и облекчаване на мерките, голяма е вероятността всяко пътуване да е свързано с редица трудности и да изисква специална мотивация и малко повече усилия. Така, обаче, ще подкрепим не само избите, но и устойчивото развитие на целия регион. Защото заедно с винения туризъм печелят редица съпътстващи браншове.
Този туристически сезон ще бъде сложен. И много по-труден от миналия. Пасивността на правителството по отношение на подкрепата за бранша, на фона на агресивното и проактивно маркетингово поведение на основните ни конкуренти в региона, най-вероятно ще насочат все по-малкия брой платежоспособни клиенти към почивки и пътувания в съседни и по-далечни държави. Офертите, които те ще предложат, ще са твърде изкушаващи, за да бъдат пренебрегнати. И въпреки това, можем да направим своя избор. Да подкрепим нишата, която българските изби могат да предложат – с отношение и внимание към гостите, с възможността да ни осигурят едно безопасно и вълнуващо преживяване. Това, обаче, е свързано с професионализъм и добра подготовка. Защото само с призиви „дайте да подкрепим!“ няма да се получи. Важно е и избите, и туроператорите (в един по-добър свят – и местната администрация) да си свършат работата. Не го ли направят, няма на кого да се сърдят. Затова поставяме проблема достатъчно рано – както се казва в класическата бизнес фраза: „в глобалния свят не големите изяждат малките, а бързите – бавните“. Време за губене няма!
*Снимката към публикацията е предоставена от ВИ “Златен Рожен”
