Юбилейното Х-то издание на DiVino.Taste напълно отговори на очакванията на винените ценители, които, след принудителната миналогодишна пауза на форума, обяснимо бяха високи. Публиката не се уплаши и не се поколеба да посети събитието. Но и организацията бе такава, че основанията за притеснения да бъдат максимално редуцирани. Това е важно като модел и за всяко следващо винено събитие, каквито се надявам идната година да ни предложи далеч по-изобилно. И така, какво се случи на Дивино и какво очаквам занапред?
Ще си призная, че удоволствието да общувам с винените хора зад щандовете, които толкова ми липсваха през последните две години, бе толкова доминиращо и опияняващо, че това бе може би изданието, на което дегустирах най-малко вина. И не съжалявам. Това е кратката емоционална част от този текст. Тя вероятно е най-малко информативна за читателя, но вярвам, че ще бъде добре разбрана и напълно споделена от всички посетители на форума.
Разбира се, на базата на дегустираното, и аз имам своите наблюдения и лични пристрастия. Тук правя сериозната уговорка, че следващите редове са субективната част от материала – те не претендират за никаква изчерпателност или представителност. Възможно е, например да съм опитал някой мавруд, който да ме е хвърлил в еуфория, а на съседната маса да е имало дори още по-добър. А и всичко е строго индивидуално. Затова по принцип избягвам да упоменавам конкретни вина – сега ще направя изключение – с цялата условност, изяснена по-горе:
Иво Върбанов – класическият музикант се проявява и в класически си вина – страхотно Ivo Varbanov Seriosa e Piccola Viognier 2018, ако трябва да изтъкна само едно от тях.
Братанови не престават да ме възхищават с отдадеността, която всеки член от голямата фамилия (в нея включвам и енолога Мария Стоева) е посветен на създаването на вината им. Ние се кълнем в Каберне Франа им, който е техен флагман, многократно сме говорили и за Тамянката им – еталон, която може да бъде разпозната и със затворени очи, но сега такъв убийствен Bratanov Rubin Jacquelin Private Reserve 2017 извадиха предпремиерно, че за мен позицията на Франа на върха е сериозно застрашена.
Еди Куриян от Росиди седи стабилно на трона като „Оранжевият крал“ със своя Гевюрцтраминер Rossidi Orange 2019, пък и с всяка реколта, която представя.
Via Antica всеки път стоят някак скромно и непретенциозно, като хора, които, ей така, просто за собствено удовлетворение си правят вино, но не се заблуждавайте – вината им стават все по-добри и по-добри. Особено ме впечатли Via Antica Wild Syrah Cask Aged 2018 – просто се усамотих на една от масите в края на залата, за да ѝ се насладя на спокойствие.
Наталия и Константин от „Драгомир“ са непоклатими вече толкова години – като морски фар сред бурните води, предлагайки ни своите резерви, които могат да бъдат една от най-представителните визитки на българското вино. Но за тях ще пиша по-подробно скоро, за да ви предам и своите впечатления от посещението си в новата им изба.
Светла и Илия от „Марян“ възродиха Димята като равнопоставен участник в палитрата на местните сортове и не смятат да отстъпват и крачка назад. Много последваха техния пример. Апропо, ако някой случайно някъде има изостанала бутилка от техния Maryan Sense of Tears Dimyat 2013 – купувам на определена от продавача цена или разменям за някоя рядкост от моята колекция! За да не ми се налага това в бъдеще, се съгласиха да блокират определени количества от всяка следваща реколта.
Алекс Канев продължава да държи ниво – по неговия си, елегантно-ненатрапчив начин, който се пренася и върху вината му след заслужения триумф като номер 1 в Дивино Топ 50 с Red Church Grand Sovereign Selection Individuelle 2018.
Елизабет Портева от „Бендида“ – за пореден път се убеждавам, че това момиче, тази млада дама, трябва по някакъв начин да бъде причислена към нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, с което страната ни с право може да се гордее. Занаятчийският ѝ подход, влизането ѝ без колебание от експеримент в експеримент, съживяването – и преживяването на традициите и ритуалите, свързани с лозарството и винарството, в моите очи я прави по-различна от всички останали. На Дивино представи много интересно Розе от Каберне Совиньон, ферментирало в дамаджана – само 86 произведени бутилки, които, за съжаление, вече са продадени.
Дотук спирам с тези, да ги нарека, акценти или нахвърляни впечатления от дегустационните си преживявания на DiVino.Taste и ще се опитам с няколко изречения да очертая тенденциите за следващото му издание – така, както аз ги виждам. Нека условно обозначим тази част от материала като “аналитичната”:
Ще започна с наличието на нови изби и винени проекти, които, изглежда, са неподвластни на пандемията. Българското вино е по-силно от всяка криза – и това, въпреки всички трудности и изпитания, се доказва непрекъснато. Този феномен предоставя на винените ценители много по-голям избор, но освен това вярвам, че ще помогне регионалните вина да бъдат много по-сериозно в ресторантите и баровете в страната. Това означава обновяване на менютата и винените листи с приоритет на местните представители. Такива примери имаше на Дивино.
Като силен импулс в дигитализацията на форума и знак за съпричастността към устойчивото развитие мога да определя замяната на старите дегустационни тефтерчета с модерното мобилно приложение DiVino.Taste, което можеше да бъде изтеглено от Google Play за Android и App Store – за iPhone. В него имаше пълна информация за избите-участнички и предлаганите от тях вина. С възможност за бърз рейтинг – от 1 до 5 звезди, дегустационни маркери и кратки бележки. В разговорите ми с организаторите разбрах, че догодина се планира и възможността да се прави бърза поръчка на харесаните вина чрез приложението, като се ползва отстъпката за форума и се фиксира желаното време за обобщената доставка. Изключително добра и полезна идея, която няма да замени удоволствието да си купиш и отнесеш бутилка-две за вечерта, но ще позволи на ценителите да попълнят колекцията си, докато се наслаждават на дегустираните вина.
Този импулс за интегритет на виненото преживяване са допълва и от възможността да се заявят и резервират винени турове до избите, които най-силно са ни впечатлили. Присъствието на обособен щанд Гери и Краси от платформата за винен туризъм Winetours.bg може би все още трасира стъпките, които трябва да бъдат извървяни, но защо в бъдеще това да не бъде още един компонент от приложението – дегустирате вината, разговаряте с енолозите, поръчвате вино и резервирате винен тур през предпочитан туроператор. И ако днес това звучи прекалено амбициозно, догодина може да е нещо съвсем реално. С други думи – на DiVino.Taste 2022 идвайте с добре заредена батерия на телефона – може да се окаже от голяма полза!
Някак встрани в края на залата стоеше и малкия екип на Боян Милушев от „BM Vision“. Вероятно повечето посетители не са обърнали никакво внимание на VR очилата, които бяха с тях – странен аксесоар за подобно събитие. Но онези, които успяха да видят през тези очила краткия филм за изба Братанов – пилотен проект на агенцията във винената сфера, със сигурност дълго са мислили върху перспективите за въвеждането на тази технология при представянето на българското вино на международните изложения и привличането на нов спектър от винени туристи. Един кратък VR спот може да замести като информативност цяла една презентация, а като емоционален отпечатък дори не е нужно да коментираме. Мисля, че през тези очила видях част от бъдещето във маркетинга и рекламата на българските изби и нашето вино.
DiVino.Taste 2021 премина под мотото „Българското вино е по-добро от всякога“. Моето заключение е, че „Българското вино е по-живо – и повече вдъхващо живот от всякога“. Сами се убедете – независимо дали сте посетили събитието или не, българското вино ви очаква!