В политическия мениджмънт съществува правилото, че всяка следваща предизборна кампания започва в деня след приключване на отминалите избори. Само така имаш шанс да си подготвен. Струва ми се, че този принцип трябва да бъде възприет и от винената общност, когато всеки прави своята радостна равносметка след най-голямото винено събитие за годината – DiVino.Taste. А поводи за радост имаше. И още как! Но вече е време да погледнем напред.

 

 На DiVino.Taste 2019 безспорният победител бе българското вино. Естествено чрез хората, които стоят зад него.  Тази победа бе толкова желана и логична за всички, които посетиха събитието, че вероятността да се подведат от усещането, че тя е гарантирана и в бъдеще, е напълно възможна.

 

Не ги упреквам. Зала 5 и 6 на Интер експо център цели три дни бяха оазис на красивото и възвишеното – един паралелен свят на агресията и посредствеността, които, за съжаление, във все по-голяма степен бележат ежедневието в тази страна. Три дни, в които всеки имаше възможност да общува – с хората, чрез виното. И от това общение  да си отиде по-възвисен и облагороден.  С нови познанства, нови идеи, нови винени преживявания, нови надежди…

 

А новите надежди не бяха свързани само с дегустирането на класните български вина. Някъде не много далеч от фестивалните зали, се случиха (поне) две събития, които отправят поглед напред. Едното почете по достойнство енолога, когото твърде рано загубихме – Алекс Велянов. Фондацията, създадена в негова памет, ще търси и подкрепя нови млади винени таланти.

 

 

Другото, Националната конференция „Българското вино в ХХI век“,  ни напомни, че виното не е само радост и празненство, но и дълг и отговорност. И че тази отговорност, от мнозина е забравена, а от други – умишлено пренебрегвана. Това не бе първият форум, на който се поставят важните проблеми пред българското винопроизводство. Но до момента бе най-всеобхватният по отношение на анализа на целия процес – производството, маркетинга, образованието, експортните възможности и туристическите перспективи пред сектора. Всъщност всички презентации от конференцията вече са достъпни тук – на страницата на конференцията „Българското вино в ХХI век“.

 

Все още гласът на гилдията е слаб. Институциите не го чуват, въпреки, че обикновено техните представители сядат на първия ред. Това може да се промени. Но няма да е лесно. Никак.

 

Къде са шансовете? – Първото условие е постоянство. Не една или две добри идеи не са намерили развитие и реализация именно защото е липсвала устойчивост в тяхното преследване. За да се сбъднат добрите идеи, обаче, е необходимо да има обединение. Не на всички. Само на добрите. А кои са добрите в българското вино? Повечето, слава Богу!

 

Необходимо е да си подадат ръка всички, които работят за каузата „Вино от България“. Противоречията от миналото трябва да се преосмислят. Никой не печели от постоянно противопоставяне и противоборство. Най-малко българското вино. А обединение  е възможно, ако се изготви и приложи модел на саморегулация на бранша, който гарантира прозрачност, равнопоставеност и правила, които се спазват от всички.

 

И ако тези кратки записки трябва да имат своя епилог, той най-вероятно ще е евангелският текст: „Жетвата голяма, а работниците малко“ (Лука, 10:2)

Comment ( 1 )

  • Румяна

    Форумът беше страхотен! Ние сме износител на Бутиково Българско вино за Швейцария и за нас беше чест да видим как нашите партньори гордо стоят зад прекрасните вина, които произвеждат. Малки и китни винарни бяха застанали равностойно до онези, които вече са се наложили на пазара. Освен нашите страхотни партньори, мен лично ме впечатлиха и няколко нови производители, които представяха впечатляваши вина, които ще включим в нашето портфолио. Прекрасно настороение имаше, спирит, емоция и много приятна комуникация с производителите. На онези, с които работим заедно – благодаря ви за професионализна и че заедно работим по мисията да прославим хубавото българско вино 🙂

Leave a Comment