Тази година класацията DiVino Top 50 определено ще се запомни! И то най-вече с финалната подредба на Топ 3 вината. Струва ми се, че за всичките последни осем години от своето начало никога не е предизвиквала по-оживени дискусии и коментари в гилдията и сред ценителите на българското вино. И съм убеден, че никога не е била по-смела и, смея да го твърдя, визионерска. Аргументите?


#1 Rossidi Orange Gewurztraminer 2017 #2. Eager Top Blend White 2015 / Най-добро българско бяло вино #3. Korten Grand Vintage 2017 / Най-добро българско червено вино. Много хора бяха шокирани от Топ 3. Не само от подредбата, но и от присъствието на оранжево и бяло вино в тройката. Може би трябваше да започнем от това как и от кого се извършват дегустациите и, съответно, класирането. Но тази информация, както и класирането на вината в отделните категории (които вече, вярвам, че сте узнали), е достъпна и на сайта на Дивино. Върху какво, обаче, искам да ви обърна внимание?

Класацията DiVino Top 50 от години вече няма само и единствено информативна функция. Или поне за пристрастената винената общност, която на поредица от дегустационни събития през годината има възможност да си изгради свои критерии и своя класация. На фона на производствените обеми на голяма част от избите, които попадат в Топ 20 бих казал, че няма и толкова могъщ маркетингов ефект, тъй като голяма част от вината са от лимитирани партиди, които още преди номинацията или награждаването си, са почти или изцяло изчерпани. Така че трудно може да “развърже” изостанали вина или надценени количества.

Но DiVino Top 50 очертава тенденции. Хайде, да заменим “тенденции” с “перспективи”, за да обезоръжим донякъде любителите на конспиративни теории. И това за мен е най-важната функция, а бих казал и мисия на дегустационния екип. Защото въпреки несъмнения авторитет на дегустаторите на Дивино, неизбежно всяка класация, всяка оценка, носят елемент на субективност. И тук, и на всеки световен винен конкурс. Но това е укоримо единствено, ако дегустаторът е “изменил” в субективността си не на общоприетите стереотипи, а на собствените си критерии. И в този смисъл аз нямам съмнения в “субективната обективност” на дегустаторите. Още повече, че това са водещи имена във винената гилдия, които са се доказали и се доказват с всеки ден и с всяка инициатива, която реализират. Но във финала на DiVino Top 50 аз откривам и нещо още по-важно – смелост.

Дали ще си го признаем или не, въпреки невероятния подем в българското вино през последните 10 години все още не можем да избягаме от стереотипа, който имаме за стилистиката му. Няма да се връщам на тази стара дискусия. Факт е, обаче, че за преобладаващата част от гилдията идеята, че вино Топ 1 може да е нещо различно от някоя червена резерва – дали едносортово или Бордо бленд, звучи не просто неприемливо, а направо еретично! Само че животът е динамичен, светът се променя, променяме се, (макар и бавно) и ние. Някой трябваше да поеме отговорността, да направи крачката, да разчупи щампата, да излезе от рамката, да отвори прозореца и… каквото още си пожелаете като сравнение. И мисля, че с DiVino Top 50 това сякаш започва да се случва.

Какво ни казва челната Топ 3 (четейки това, мислете и за най-добро българско вино от лимитирана серия на без време отишлия си Алекс Велянов – Angels Estate Deneb Syrah 2016 (1950 бутилки ))? Че все повече личността, философията и персоналният почерк на енолога, изразени във виното, ще излизат на преден план и все повече български вина ще бъдат по-индивидуални и занаятчийски. И че смелостта да експериментираш, да рискуваш и да разкриваш своите идеи във виното, което правиш, ще бъдат забелязвани и оценявани, независимо дали зад теб стои изба с огромен ресурс или само ипотеката на имуществото ти заради едно винено начинание, в което си вложил всичко…

Да, Дивино можеха да предложат една “по-приемлива” класация, която да им спести доста критики – и вие можете да пренаредите Топ 10, както пожелаете, и пак ще имате достатъчно аргументи за класацията си. Можеха, но не го направиха. Постъпиха смело. И аз ви уверявам, че тази смелост ще се отплати на винената ни общност през следващите години чрез все по-интересни и занаятчийски вина, на които ще можем да се наслаждаваме.

* За любознателните. Как се извършват дегустациите и класирането на вината в DiVino Top 50 :

В дегустациите на DiVino участват седмина дегустатори – винени експерти с доказани умения и опит в оценяването на вино: Вили Гълъбова, Емил Коралов, Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Ясен Бориславов и Ясен Захариев. Редовните дегустациите са слепи – на екипа са известни само сортът (респективно купажът или основните му съставки) и реколтата на виното.  

Вината се набавят от производители или търговци. DiVino оценка може да има само вино в завършен търговски вид, което може да бъде закупено на едро, на дребно, в ресторанти или директно от избите. Годишно се дегустират над 500 нови български вина, а за 2018 те са близо 700.

Във финалния етап се изготвя списък с трите най-високо оценени вина от всяка изба през последната година. В този списък могат да попаднат само вина с партида на производство над 2000 бутилки. От него всеки дегустатор посочва 20 вина, които са го впечатлили най-много през годината.

Вината се класират по следните критерии: 1 Брой посочвания на конкретно вино от членовете на екипа; 2 Точки; 3 Цена.

Вината от 21 до 50 заемат съответната позиция в класацията.

Вината от 1 до 20 се дегустират отново общо три пъти, като оценката от първоначалната дегустация не важи. Две от трите допълнителни дегустации са слепи, една е явна. Класацията се формира от сбора на трите оценки.