Тази година DiVino Tоп 50 ще е по-различно и още по-динамично и интересно. Класацията, която сама по себе си се превърна в очаквано събитие през последните десет години, ще бъде представена на специално събитие-дегустация на 11 март 2022 от 18:00 ч. в зала 6 на НДК. За първи път най-големите ценители на качествените български вина ще имат възможност лично да дегустират всичките 50 вина чрез лимитиран брой ексклузивни билети, както и вината от лимитираните серии. И разбира се, да съпоставят личната си класация с тази на участниците в дегустационния панел на Дивино, който тази година също за първи път бе в разширен състав. Подробно за правилата, чрез които чрез „сляпа“ дегустация се определя DiVino Tоп 50, и за членовете на дегустационните панели можете да прочетете тук. Върху какво обаче бих искал да ви обърна внимание?
Ще започна с уточнението, че самият аз ще разбера финалната класация в деня на самото събитие. След поканата преди около месец да участвам в разширения панел умишлено спрях да чета всякакви публикации по темата, за да мога да бъда максимално обективен. Доколкото това е възможно при каквато и да е класация, в която е ангажиран човешки фактор.
Има едно обстоятелство, което е изключително важно и мисля, че трябва да бъде извадено „пред скоби“ – всяка изба в класацията DiVino Tоп 50 може да участва само с едно вино. Това вероятно не би удовлетворило някои от най-добрите български изби, които при други условия вероятно биха класирали 5, а дори и повече свои вина в Топ 50. Но за мен основната мисия на тази класация е интегритетът – повече български изби да бъдат приобщени към вниманието на публиката, да бъдат популяризирани хората, които стоят зад създаването на вината, личният стил и почеркът на енолозите, богатството на българските тероари. Затова и през годините съм гледал на DiVino Tоп 50 не просто като на винена класация, а най-вече като основен инструмент за повишаване на винената култура.
Да, факт е, че вината на призовите места не само фокусират вниманието, но вероятно получават и маркетингово отражение. И това в голяма степен е справедливо, защото е проекция на вложения огромен труд и талант. Но нека си припомним, че е имало и случаи, когато дори вина – победители в класацията, практически са били вече продадени към момента на обявяването ѝ. Затова аз продължавам да съм убеден в каузалния фундамент на DiVino Tоп 50. И мисля, че всеки, който следи отблизо процесите в българското вино, би се съгласил с тази теза.
Всяка изба в Топ 50 трябва да се гордее с постигнатото. И всеки производител, чието вино е попаднало в Топ 10, може с пълно право да сподели радостта с победителя. Нека тази класация бъде още един стимул, който да мотивира българските винари да се стремят към върха, да търсят съвършенството, да бъдат верни на себе си и на своята публика. Така, както биха го правили, независимо от всички трудности и предизвикателства. А 11 март наистина ще бъде един голям празник за българското вино! Елате!
