Открива ли българското вино своя ритъм?

Divino Top 50 вече е в историята. Ясни са големите победители и победителите в отделните категории. Вярвам, че всички винолюбители са запознати с фактите, но ако има нещо пропуснато, можете да погледнете в сайта на Дивино. Затова тук ще си позволя да ангажирам вниманието ви с няколко свои наблюдения, с които можете да се съгласите, а можете и да оспорите. Коментарът е неизчерпателен за класацията.

Обикновено се започва с победителите, но аз ще започна с думите на Емо Коралов по време на награждаването (преразказани по спомен и доколкото от дъното на залата го чувах), защото те ще ни помогнат да се избавим от излишните ежегодни пререкания това ли трябва да бъде класацията, достатъчно справедливи ли са правилата, правилно ли е подбрано журито и пр. Та Емо каза преди обявяването на Топ 10 нещо от типа, че същите вина при тази дегустационна комисия, в друг момент или пък при друга комисия в същия момент могат да имат различно подреждане – затова нека победителите останат смирени, а другите не се обезкуражават. Няма как да бъде по-добре казано!

И все пак ще си позволя няколко лични наблюдения. Фактът, че не съм част от дегустационната комисия, ми дава тази свобода. Няма как да не съм щастлив от победителя. И по-точно – победителите! Познавам отдавна и Иво Върбанов, и Мария Стоева. Следя пътя им – толкова целенасочен и свързан с изкуството – всеки по своя си начин.

Но музиката наистина струи от вината, които създават. Ivo Varbanov Syrah & Viognier I Got Rhythm 2017. Как ли би се вдъхновил Гершуин, ако можеше да опита виното, посветено на негово произведение? За жалост, за него това е невъзможно. Но всички ние имаме възможността да се наслаждаваме на прекрасните български вина и класическата музика – във всеки един жанр. За втора поредна година вино на един и същ енолог от две различни Сакарски изби печели класацията. Това е забележително! Само преди няколко години организирах едно събитие към Винения клуб на The Wine Inside – „Младите енолози на България“, в което и Мария взе участие с вината си. Условието бе да са самостоятелни енолози и да са под 30 години. А ето тя вече две поредни години прави най-доброто вино на България!

И още едно дамско присъствие искам да спомена.  Антоанета Генова и нейното Ahinora Rosé Cabernet Sauvignon 2022 – най-доброто розе според класацията. Тони също като Мария е френски възпитаник. И също като нея е решила да се завърне и реализира в България. При много други възможности. Имах шанса да се запозная с нея почти веднага след завръщането ѝ. Тя отказа далеч по-изгодни финансово предложения, за да се посвети на семейния си винен проект. И ето, че рискът се оправда. Изобщо френската школа през дамския енологичен почерк изглежда все повече ще влияе на тенденциите в българското вино. Което може би ще ужасява консервативната част от гилдията, но пък ще му придава съвременен и артистичен облик.

И понеже животът така ме завъртя, че през годината по няколко пъти водя винени групи по разни далечни дестинации, ще си позволя да кажа няколко думи и за наградата на Via Vino и DiVino за винен туризъм, която бе присъдена на „Златен Рожен“, която също много ме зарадва. Не само защото с тях имаме интересни общи проекти, като „Културно наследство“ – първото българско вино, отлежавало в Роженския манастир, чиито приходи бяха предоставени за реставрация и консервация на стенописите на манастира. Но и защото „Златен Рожен“ правят много не само за развитието на винения туризъм, но и за насърчаването на туристическия интерес към целия регион. Инвестицията в първия в България Музей за ретро автомобили в село Капатово, го потвърждава.

Дотук коментирах награди от Диивино Топ 50, към присъждането на които нямам никакво отношение. Сега ще кажа няколко думи за наградата, която връчваме съвместно The Wine Inside и Дивино – наградата за винена публицистика, на името на „Ясен Бориславов“. С ръка на сърцетно трябва да призная, че ми се искаше изборът ни между качествени публицистични текстове, посветени на виното, да беше поне толкова голям, колкото е изборът между прекрасните български вина в Топ 50.

За съжаление тези текстове все още са критично малко. Което по никакъв начин не омаловажа приноса на тазгодишния носител на наградата Иван Бакалов. Защото за нас е важно един журналист да има смелостта да заявява и отстоява позицията си, дори тя да не се харесва на всички, да поставя въпроси, които са важни за бранша, дори и когато отговорите им ще нарушат нечий комфорт.

Но е ясно, че трябва да направим нещо, за да стимулираме дори малцината пишещи на тема вино автори да създават повече и по-качествени текстове. Публицистични текстове. Защото препечатката или преразказа на подадени ПР-материали и прессъобщения не са публицистика. Въпреки, че в много от случаите организаторите на различни винени събития, а често и самите изби са най-щастливи именно от такива „авторски“ материали. А може би не всички? – Ще разберем още догодина, когато ще дадем възможност на българските изби да номинират автори и текстове за наградата „Ясен Бориславов“. Точният регламент очаквайте съвсем скоро.

И така, скоро идва пролетта! Дано да донесе здраве на всички ни! И най-вече на тези, които създават прекрасните, истински български вина. Без значение дали и къде са в класацията. Защото е ясно, че българското вино открива своя ритъм. А най-важната победа е, ако успеем да убедим повече сънародници, че хубавите празници трябва да бъдат отбелязвани с хубаво българско вино.

*Снимките в публикацията са предоставени от DiVino.bg