Изчаках да мине известно време от Divino Top 50, за да напиша този текст. Защото не исках да се отразява на позитивната емоция, която това събитие справедливо създава в българските изби. И все пак, това е въпрос, който следва да бъде поставен. Привидно парадоксален, тъй като съвместно с Divino връчваме наградата за винена публицистика „Ясен Бориславов“, но смея да твърдя, че въпросът не е лишен от основание.
Публицистичните текстове на винена тематика са все по-голяма рядкост. Всъщност малко след присъждането на наградата, тазгодишният победител Яна Петкова написа такъв текст – сякаш за да потвърди правилността на избора ни. Както казах и при обявяването на наградата, за разлика от изобилието от прекрасни български вина, от които дегустационната комисия е трябвало да подбере само 50-те най-добри, за присъждането на наградата нямахме толкова голям избор от автори и публикации, нито половината от това. Какви са причините винената журналистика да не съответства на динамиката на българското винопроизводство, може да се спори дълго. Основната обаче е – има ли изобщо нужда от винена публицистика.
В последните години в бранша все повече се налага схващането, че ако засягаш в материалите си проблеми – повечето от който впрочем се знаят от всички от дълго време, ти си „негативен“, „хейтър“, „помрачаваш“ и без това малкото хубави моменти, свързани с празнуването на българското вино. Това стимулира малцината автори – преобладаващо винени ентусиасти да се ориентират към „позитивното“ – пътеписи, репортажи и ревюта от посещения на изби и дегустации. И тъй като там за проблеми не се говори, материалите – много от тях впрочем изключително добре написани и придружени от чудесии снимки, и съответно техните автори, са приети с ентусиазъм и въодушевление.
Е, тогава случайно ли е, че подкрепата за автори и медии, които се ангажират със сериозни публицистични текстове все повече отслабва. И дори наложени и доказани с години винени медии (оставете нас – благърите-ентусиасти), изчезват или разреждат честотата на изданията си? Защо да инвестираш в някой, който дълбае в стари и затлачени проблеми (пък и нови да са – какво от това), вместо за нещо позитивно за твоите вина, което да достигне до нова и по-голяма публика и потенциални клиенти? – Кой би могъл да упрекне подобен тип мислене?
Къде тогава е проблемът? – Леко отклонение от темата: В началото на моята журналистическа кариера, още като студент, работех за един от престижните тогава всекидневници. Като най-нов, ме пращаха да покривам събития и брифинги без определен ресор. Едно от тях беше за ядрената енергетика. Там се каза нещо от типа: „При ядрената енергетика имаме пикове и спадове, които са на периоди между 10 и 20 години. Сега вървим надолу (затваряха се блоковете в Козлодуй), но след време ще има подем – само че няма да имаме нужните кадри, защото вече ще сме ги загубили, а няма да сме създали още нови“.
Е, публицистиката (тук ще кажа – не само винената) може би не е ядрена енергетика, но загубата на перата (физическа или мотивационна) може да коства много години на създаването на нови в период на остра необходимост. Кой успя да замести един д-р Тони Филипов? – Никой. Бих попитал и кой успя да замести Ясен Бориславов? – И пак стигаме до въпроса нужна ли ни е (винената) публицистика?
Малко преди да тръгна към церемонията на Divino Top 50, си направих един експеримент: Поставих на българската версия на ChatGPT задачата „напиши статия да проблемите на българските винопроизводители“. За 12 секунди се получи нещо доста, доста прилично. Публицистичен текст, очертаващ 6 основни групи проблеми – конкуренция и пазарна динамика, климатични промени, регулаторни и административни пречки, маркетинг и промоция, образование и квалификация. Далеч от съвършенството като стил, дълбочина на анализа и изчерпателност на данните, но прекрасен разширен план-конспект за всеки, който иска да пише на тази тема. Само че аз за 12 месеца не видях дори 12 подобни текста, какъвто AI създаде за 12 секунди. И не защото нямаме добри журналисти, които могат да ги напишат, а защото (явно) няма търсене.
За мен е ясно, че пазарът и развитието на обществото ще регулират много от тези процеси. Рано или късно. Но по-вероятно късно. Живеем в свят и времена, които са изключително объркани. И прогнозите дори в краткосрочна перспектива далеч не са оптимистични. Това няма как да не засегне – по много начини, и българското винопроизводство. И за да може то да оцелее и просперира, създаването на качествени вина далеч няма да е достатъчно. Необходими са поне още два важни инструмента – силни, сплотени, авторитетни и адекватни браншови организации и силни медии или автори, които да поставят важните за бранша проблеми. И чрез двата инструмента да се търсят верните решения. Понякога със съдействието на държавните органи, понякога без тях. Имаме ли ги? – Отговора оставам на вас.
Оцеляването поединично е добра краткосрочна стратегия, но в еволюционен план то е обречено. И в природата, и в обществото. Идват още по-сложни времена. И в тях ще е важно да имаме, вече няма да ги наричам „инструменти“, партньори, на които да разчитаме. Кои да са те – решавате вие, представителите на винения бранш. Но го направете – не губете повече време. Важно е.
