Дивино Топ 50 – годината на победителите!

На Благовещение отпадна и последната загадка за вината на върха в класацията Дивино Топ 50 за 2020 година. Ясен е вече победителят – Red Church Estate Selection Individuelle 2018 на Алекс Канев, дни след като станаха известни и подгласниците. За самата класация съм писал и преди – одобрявана или оспорвана, факт е, че тя е най-авторитетният ориентир за българските вина, а журито от утвърдени професионалисти в бранша е доказало своята обективност и добронамереност. Това се потвърждава и от интригуващите предположения и „залози“ във форумите гилдията, които се опитваха да познаят тройката, и най-вече победителя. Тази година класацията имаше някои особености. Кои бяха те?

За първи път екипът на Дивино представи класираните вина в Топ 10 по един нетрадиционен начин – с видеоинтервюта с хората, които стоят зад създаването им – собствениците и енолозите на избите. Няма как да не сме удовлетворени, че фокусът на прожекторите все повече се съсредоточават върху хората – познати вътре в гилдията, но доскоро анонимни за винената публика, която познаваше единствено вината им. Замислете се – на колко от избите знаете имената на енолозите им? А приятелите ви – които не са толкова навътре в тази материя? – Не са много. А тези хора заслужават. Защото да не знаеш кой е създал едно хубаво вино, което пиеш, е като да не знаеш кой е написал някоя интересна книга, която четеш – няма я тази завършеност, която да ти позволи да съпоставяш и да проследиш творческото развитие – и във виното, и в литературата. Радостно е, че Дивино силно застъпва тази концепция за по-добрата „визуализация“ на винените автори. Надяваме се, че и The Wine Inside има своя скромен принос в този процес.

Класацията дава нов импулс за важни дискусии – и в бранша, и след ценителите, свързани със стилистиката на българските вина, тенденциите, сортовете, тероара и т.н. А поддържането на тези теми „живи“ е важно както за развитието на българското вино, така и с възможностите за по-добри пазарни и експортни позиции. Може да ви се струва, че връзката е далечна, но наред с въпроси като продажбите или винения туризъм, дори такива „абстрактни“ теми като необходимостта от промени в нормативната уредба, започват от интригуващите диалози около някоя бутилка качествено вино. И продължават на страниците на специализираните медии и в социалните мрежи. Всеки може да е „винен автор“ и това е чудесно. Виното има нужда от постоянен и динамичен наратив – дори понякога да е критичен, но трябва да е откровен.

Що се отнася до вината в самата класация, поздравявайки победителя и призьорите, ми се иска да отбележа и нещо друго. В тази трудна, и дори драматична изминала година, всяка изба от Топ 50 (и не само), която успя да устои пред едни от най-трудните възможни предизвикателства, без да направи компромис с качеството на вината си, е победител. Без значение от позицията си в класацията. Затова и озаглавих този материал – Годината на победителите. Но трудните времена не са отминали. И ако българският потребител не подкрепи българското вино, дори и създателите на най-големите шедьоври са изправени пред риска да останат само носталгичен спомен или енотечна придобивка в нечия колекция. Браншът има нужда от устойчивост. А тя е възможна само, ако правим ценностен избор. Който, в интерес на истината, не е толкова труден. Българското вино вече предлага образци, които могат да се съпоставят с всеки конкурент на европейската и световна сцена. Да, информацията за тях често пъти изостава. Но това пък е ролята на винените медии, търговци, клубове, общности… И ако тази година определих Дивино Топ 50 като „Годината на победителите“, силно се надявам, че догодина, живот и здраве, ще можем с гордост да определим класацията и като „Годината на ценителите“. Българското вино го заслужава!