Сигурно вече много от вас, приятели и читатели на The Wine Inside, са разбрали, че през ноември Винарско имение „Драгомир“ в село Брестник, Пловдивско, създадено по концепция на Наталия Гаджева и Константин Стоев, и реализирано по проект на арх. Тодор Обрешков и Zoom studio, получи голямата награда в Третото издание на конкурса „Български архитектурни награди“, организиран от Камарата на архитектите в България. Сградата наистина е впечатляваща и иновативна, и напълно заслужава тази награда (впрочем не е единствената). Но отвъд нея стои нещо много по-важно, на което носители са Наталия и Константин, и което аз ще нарека „архитектура на виното“.
Наталия и Константин стоят в основата на създаването на много изби в дългия си професионален път на енолози. И затова не е учудващо, че всичко онова, което са събрали като опит, са вплели в новото си винарско имение. То може, разбира се, да бъде и разказано, и показано, но задължително трябва да се види. Много малко са винените изби в България, които са създадени с такава степен на отвореност към своите посетители. Цялостната архитектурна и интериорна концепция е направена така, че да показва, да разказва, да споделя и да образова. Освен прозрачността в технологичния процес, всяко пространство в избата носи както изисканост и стил, така и функционалност, с която бързо да се трансформира – от работно в дегустационно и обратното.
Вината на „Драгомир“ отдавна са наложен еталон на българския винен пазар. Без компромиси в качеството и в стилистиката им, те регулярно са на челните места на класацията на Дивино Топ 50, като дори са достигали и върха като Вино номер 1 на България със своя Dragomir Rubin Reserva 2012 през 2015 година. Те са и една от избите, които имат както добри експортни позиции, така и създадена общност от лоялна клиентела у нас, въпреки, че вината им обяснимо са в среден и висок клас, което гарантира на „Драгомир“ устойчивост, дори и без да се налага да прибягнат до тази проактивна концепция за новата си изба? Кое обуславя тази сериозна инвестиция, при положение, че виненият туризъм все още прави първите си плахи крачки в България?
За мен това е погледът напред – умението на Наталия и Константин да видят какво ще бъде важно за българското вино след 5, 10, 20 години. И да работят за постигането му още отсега. Новото винарско имение е само един от компонентите в тяхната визия – може би най-мащабното по отношение на усилия, постоянство и инвестиции, но далеч не единственото.
В „Драгомир“ знаят, че за да го има българското вино, е необходимо да има просветена аудитория, която да го обича, познава, цени и търси. И ако изгледът и стилистиката на цялата изба казва на своите посетители „Добре дошли!“, предизвиквайки ги и провокирайки ги да научат нещо повече, нещо ново за виното, усилията на Наталия и Константин не свършват дотам.
Наталия обича да казва „Чрез винознание към винокултура“ и в тази простичка максима, доразвита чрез „Виното не трябва да бъде просто пито, то трябва да бъде „разлиствано“, е вплетено визионерство, което може да бъде моделът, който да се мултиплицира от представителите на бранша. Защото в „Драгомир“ не се обучават само посетителите, дошли да дегустират, а всеки, който по някакъв начин се докосва до създаването на вината на избата.
Често сме се запитвали защо в повечето български ресторанти не виждаме достатъчно българско вино, не откриваме регионални винени листи, не получаваме адекватно предлагане и справедлива цена. Е, по тази тема Наталия не се пита, а лично обучава – в избата и навсякъде, където се предлагат техните вина, екипът, който се занимава с тях – собственици, управители, сервитьори. „Не е работа на енолозите да се занимават с това“, би казал някой. Но това означава да си задаваме цитирания въпрос още доста дълго време. Е, от „Драгомир“ не искат това да продължава. И правят, каквото могат.
А за да има истинска устойчивост, трябва да има приемственост. Приемственост означава да имаш смелостта и силата да предадеш всичко онова, което знаеш, което десетилетията опит са ти донесли с много труд, лишения, надежди, разочарования, експерименти, триумф, нови разочарования, нови надежди, нови успехи – един непрестанен процес, на младото поколение енолози. Без гордост, без високомерие, без самодоволство от превъзходството ти – поради знанията и опита. Е, точно това най-силно ме впечатлява в Наталия и Константин. Защото можеш да имаш най-елитната изба, която да печели награда след награда, да привлича тълпи от посетители, да правиш най-елитните вина, които да са ценени в най-изисканите ресторанти, но затвориш ли този успех само за себе си, нищо не си разбрал от „архитектурата на виното“.
Вероятно помните конференцията, посветена на българските винени сортове по случай Деня на мавруда – 26 октомври, организирана от Българската асоциация на винените професионалисти? Неин естествен домакин бе Наталия в новото Винарско имение „Драгомир“. Радвам се, че имах честта да бъда поканен като един от панелистите в дискусията. Но събитието събра и голяма част от винените журналисти, като събитие от инфотура, който БАВП организира за тях. И след тази конференция, на дегустацията на вината на „Драгомир“, Наталия представи пред тези журналисти всички млади енолози, с които работи – един по един. Даде им възможност да разкажат за себе си, за своите очаквания от работата си в избата, за вижданията си за развитието на българското вино и местните сортове. А на винените „пера“ предостави възможността още от сега да се запознаят и да следят развитието на младите хора, които ще определят облика на българското вино в следващите десетилетия. Това е „Драгомир“ през моите очи. Но вие най-добре сами отидете и създайте своите преживявания и впечатления. Струва си!
