Емил Коралов: При виното трябва много мисъл

Може би вече сте посещавали някои от тематичните дегустации на DiVino от серията Discover.Vino – посветени на различни винени региони. Но сега се задава нещо още по-мащабно – Discover.Vino World. И при положение, че ще бъдат представени над 400 вина от цял свят в рамките само на два дни – 12 и 13 май 2017 (петък и събота), в “Сан Стефано Плаза” в София, истинските винолюбители ще трябва сериозно да се подготвят преди събитието. Да подберат регионите, избите и вината, които ще фокусират интереса им по време на събитието. За да бъде удоволствието им пълно, изживяването – незабравимо, а дегустацията – полезна по отношение на селекцията на допадащите им чуждестранни вина през цялата година. С други думи,  Discover.Vino World ще бъде форум, където е добре първо да си чел, пък после да опитваш.

А с Емил Коралов –  човекът, който стои не само зад Discover.Vino World и повечето от най-големите винени събития у нас през последното десетилетие, но и зад най-авторитетните винени и кулинарни издания, ми се иска да поговорим както за Discover.Vino World, така и за някои други “велики географски открития”, които трябва да направим в собствения си, български, винен свят, за да можем по-често да се наслаждаваме на любимата напитка.

 

 

Ще има ли на изложението премиерни за българската публика вина?

 

Ще има абсолютно премиерни вина, които се показват за първи път на изложения. Много от тях не са участвали нито в нашите, нито в други формати, свързани с изложения или дегустации. Поне 30% от вината ще са такива. Много от вината ще бъдат представени с новите си реколти. Повечето вина ще са бели и розета. Неслучайно имаме специална секция за розе.

И ще има вина от по-стари реколти, които се смятат от самия вносител за важни по отношение стилистиката на съответната изба и е добре да се напомни на публиката, че тези вина съществуват – своеобразни “бенчмаркс”. Да, страшно много нови неща ще има и се надявам, че ще бъде много интересно.

 

Чисто концептуално, повече към професионалната общност ли е ориентирано събитието или към широката винена публика?

 

В цял свят, с изключение на супер професионалните изложения, винаги таргетът е двоен. Виното не чак толкова голям бизнес в света, че да си позволява да прави много отделни, сегментирани таргет събития.

Да, за нас е много важно да дойдат професионалистите, важно е и за вносителите, но също така е много важно да достигнем и до любителите. И то не само до тясната група на винолюбителите, а ако можем – и малко да я разширим.

На изложението ще има всякакви вина – за всички. Ще има и сложни вина, по-трудно разбираеми, за които трябва много да си “пробвал”, за да можеш да ги разбереш, ще има и вина, които са, да кажем, за по-началната фаза на виненото развитие – по-възприемчиви, по-пивки, както ги определят. Въпреки, че аз лично нямам дефиниция какво означава това “пивки”.

 

Ще успее ли публиката да се ориентира сред толкова много вина?

 

Ще успее, да. Но това е много важна задача и за хората, които са зад масите. Защото дегустирането “наред” не е най-правилното. Трябва да се комуникира. И този, който е застанал зад масата, да разбере човекът отсреща какво търси, от какво се интересува, и да му предложи това, което ще го задоволи.

Ясно е, с професионалистите ще е по-лесно. Но когато става дума за любител, трябва човек бързо да го ориентира, да се опита да му влезе в познанията и нагласите му… Това не е много лесно, по принцип.  Трябва да си много подготвен. Но това се учи.

 

Какви са тенденциите в момента – българската публика какъв тип вина предпочита?

 

Трудно е да се каже. Във виното има страшно много мода. И обикновено модата идва отвън. Включително и при виното. В България все още много се пие новозеландският Совиньон блан – говорим като стилистика. Не че и навън това го няма, но някак си там тази мода поотмина.

В момента се търсят, специално при белите вина, доста по-изчистени като вкус и като аромати вина, с много повече минералност и не толкова натрапчиви. Защото стилът на новозеландския Совиньон е точно обратния на това.

В България този стил все още доминира, много се харесва – не че това са лоши вина, в никакъв случай, но те са в доста голяма степен еднообразни. И в един момент се получава едно насищане. Тук все още не е достигнато, но очаквам скоро да се случи.

И при червените вина се наблюдава подобна тенденция – светът пие по-олекотени, по-”строги” червени вина, докато тук все още “бомбите” са на мода. Смятам, че това ще отмине… Което не означава, че няма да се завърне в един момент – както и с дрехите, и с всичко останало – има някаква цикличност в модата.

 

А какво мислиш за модата световни “звезди” да правят свои вина – това по-скоро дистанцира ли винената публика или привлича нови винени почитатели?

 

Със сигурност се наблюдават и двете неща. “Твърдите” ценители изобщо не се впечатляват от това – даже го игнорират.  От което понякога губят. Защото е ясно, че самите “звезди” не правят лично вината си, а тъй като разполагат с възможности, наемат много добри енолози, купуват много добри лозя или цели шата. И вината им се получават. Но само поради причината, че те са “селебритис”, някои хора се дистанцират.

От друга страна, това печели други почитатели, които ще дойдат заради вината на “звездите” – да кажем в нашия случай заради вината на Стинг или Брад  Пит и Анджелина, но пък така може да се запалят за виното в бъдеще.

Така че това не е нещо, което намирам за лошо. Лошо би било, ако стане масово. А то засега не е. Но има и друго – дори и да са “звезди”, хората, които правят вино, трябва да са “стигнали” донякъде. Не може да го правиш просто “ей така”.

Това не е като да станеш рекламно лице на някаква марка, без да имаш представа от нея. При виното трябва много мисъл. Аз съм сигурен, че Стинг, например, а и това се знае, е много сериозен винен ценител и любител. Не е просто “ОК, давам си името – правете вино.” Не е такъв случаят.

 

Видях, че докато разговаряме, в съседната зала се провежда курс в кулинарното ви училище. А винената и кулинарната култура са изцяло свързани. Кога у нас ще се осмисли от хотелиери и ресторантьори необходимостта от обучение на служителите, които предлагат вино на клиентите?

 

Когато видят, че има нужда да инвестират. В момента не го правят, защото всичко им е много лесно. Вносителите и търговците отиват при тях, предлагат им всякакви нереални бонуси, само и само да постигнат някакъв свой “ексклузивитет”. Много често парите, които инвестира един търговец, нямат възвращаемост. Това са елементарни калкулации.

Човек трябва да пресметне колко вино би продал, ако даде някакви пари на един ресторантьор, за да си ги върне. И много често парите, които се дават, нямат никакво “избиване”. Целта е да се “задуши” конкуренцията и постепенно някой да отпадне, но това няма как да се случи. Защото едни отпадат, но пък други се появяват. И те започват по същия път…

Тази практика когато се прекъсне, конкуренцията вече ще идва от друго ниво. Тогава ресторантьорите ще трябва да започнат да предлагат. Първо ще трябва да свалят цените. Защото цените са им безумно високи спрямо цените, на които купуват вината.

Има десетки примери, които мога да дам за вина в чужбина, включително в “Ел Були”, които предлагат вината на цени, близки до тези в магазините. Не казвам на същите, но за някакви трицифрени проценти изобщо не говорим. 15-20-30, до 40% марж се приема за нещо нормално, а тук се смята, че трябва да са трицифрени. Това е някакво невероятно безумие!

От това страда конкуренцията, страдат и потребителите, защото няма кой знае какво предлагане. И човек като види едно вино на цена, която е двойна, отколкото на рафта, дори и да може да си го позволи, няма да си го поръча. Защото е несправедлива цената. Това е друга психология.

Докато не се осъзнаят тези неща, няма да има промяна. Така че това е едното условие – търговците да престанат да изкривяват пазара. В момента, в който те спрат с това, ресторантьорите ще се замислят. Ще се запитат “Какво трябва да направя, за да продавам повече вино? – Трябва да имам много добра селекция, справедливи цени и много добре обучен персонал.” И след като първите две условия бъдат изпълнени, за третото е ясно какво трябва да се направи – хората да започнат да учат.

Защото обученият персонал е нещо абсолютно различно от необученият. Човек с “кеф” си дава парите, когато някой знае какво му предлага, предлага му го по правилния начин и не иска да го излъже, а да направи вечерта му по-приятна.

 

Още за  Discover.Vino World можете да прочетете на: https://discover.divino.bg/

 

P.S. И като стана дума за четене – на Discover.Vino World ще има и за четене! “Wine Folly: The Essential Guide to Wine” ще бъде премиерно представено на български език по време на изложението.