Федерико Ричи от години е част от модерното българско винопроизводтво. Завършил лозарство и винопроизводство в елитните университети на Пиза и Торино, вече дълги години се е посветил на създаването на „уникални“ вина по целия свят – Европа, Южна Америка, Азия, Африка… И въпреки авторитетната му професионална биография, не очаквайте, че ще срещнете един суховат тесен специалист – тосканската му натура веднага ще ви впечатли със своята артистичност и темперамент, присъщи повече на колоритните герои от филмите на Роберто Бенини или Паоло Сорентино. Импулсивен и атрактивен събеседник, Федерико вече 5 години е консултант на „Винпром Свищов“.
Какво промени с идването си във„Винпром Свищов“?
Всичко. От Алфа до Омега. Концепцията.Защото, ако знаеш какво искаш, е лесно да намериш начина да го постигнеш. Къде си и къде искаш да стигнеш. Знаеш ли това, ще намериш и пътя. Събрах всички, опитахме вината и ги попитах: „Такива ли искате да бъдат нашите вина? Харесват ли ви?“ Защото всички от екипа ти могат да ти помогнат с малки стъпки да постигнеш това, към което се стремиш. Всъщност пътя го намираме заедно. Намираме най-добрия път – конкретно за нашата изба, не просто като някаква теоретична постановка. Стигнем ли до този момент, започваме да се развиваме.
Заедно с Тишо (Тихомир Петров), който се присъедини към нас, започнахме да работим върху стила на вината на „Винпром Свищов“. Това бе най-важното. Създаването на собствена идентичност. И сега, ако опитате едно вино от „Винпром Свищов“, вие ще познаете, че това е именно вино от Свищов. Това е нашият стил, това е нашият тероар – „бленд“ от климата, почвите, гроздето, хората… Това успяхме да постигнем и с това наистина се гордея. Всъщност ние станахме, и все още сме, най-награждаваната изба в България. И най-добрият производител на Berliner Wein Trophy.
Няколко думи за „Imperium” – как решихте да създадете това премиум лимитирано вино?
Искахме да изразим гордостта си от тероара на Свищов и да покажем потенциала му, скрит в бутилката. Да създадем вино, което може достойно да бъде представено навсякъде по света и прието с интерес и възхищение. Създадено по един класически модел – от класически сортове, с класическото отлежаване в елитни френски бъчви и всичко останало така, както го пише в „дебелите книги“. Но когато го опиташ, да усетиш, че това е нещо различно, нещо уникално, което носи своя неповторим характер и индивидуалност. Това е „Imperium.“
Би ли могъл „Винпром Свищов“ да се утвърди като модел, който останалите големи производители да последват – да произвеждат големи количества вина от собствено грозде с качеството, характерно за малките, бутикови изби?
Да, в нашите вина няма дори едно-единствено зрънце грозде, което да не произхожда от лозята на „Винпром Свищов“. А качеството е въпрос на технология, усърдие и талант. Да, когато си малка изба, можеш да прилагаш „нишов“ подход, но тогава от теб се очаква не просто качество, а супер качество. И пак подчертавам – качеството е въпрос не на мащаб, а на подход. Убеден съм, че ние можем да продължим да правим големи количества вино с отлично качество!
В по-общ план, какви са наблюденията ти върху българското винопроизводство през последните, да кажем, 5 години?
От доста време съм тук. И се радвам, че има нов подход към винопроизводството в България. Има и някои изби, които се завръщат към местните сортове. Най-популярните български вина досега са от Каберне Совиньон, Сира, Мерло, Шардоне. Но вече има ренесанс на Мавруд, Рубин, Мелник 55 и т.н.
При „Винпром Свищов“ ситуацията е по-различна, защото Каберне Совиньон от Свищов е нашият „местен“ сорт. Първото вино, с което става популярна България още преди десетилетия, е „Горчивка“ Каберне Совиньон. Той вече е „местен“ сорт.
Иначе като цяло тенденцията е, че все повече изби залагат на една по-модерна стилистика на вината – да намалят „дъба“, алкохолния градус, да заложат на една по-силна тероарна изява.
Има такава дискусия в бранша – каква трябва да стилистиката на българските вина – по-мощни и експресивни или пък по-елегантни?
Това би била неправилна постановка към въпроса. Защото България не е еднаква. Климатът, почвите – тероарът на Мелник например е напълно различен от този във Варна, в Свищов, в Казанлък, в Харманли и пр… Климатът във Видин е напълно различен от този в Поморие… Според мен не трябва да говорим за един-единствен „български стил“.
Каква трябва да е ролята на държавата в подкрепа на бранша?
Държавата има една основна функция – да промотира българското вино. То е уникален продукт, какъвто е българското розово масло. Аз знам за много хора, които идват от целия свят – Япония, Китай, Филипините и т.н. заради розовото масло. Защо правителството не предлага и виното като ваш, национален символ? Та тук, в България, вино се прави вече повече от 4 000 години.
А какъв съвет би дал на своите по-млади колеги – енолози?
„Мисли локално – действай глобално!“ Това е единственият ми съвет. Не си мисли, че другаде всичко е уредено и процъфтяващо, само защото някога си посетил определено място и то те е впечатлило. Всеки произлиза отнякъде. И ако ти знаеш кой си и откъде идваш, можеш да бъдеш добър и полезен човек и за света. Да му дадеш нещо свое, нещо добро и позитивно. Мисли за своя тероар и работи като гражданин на света. Не забравяй, че имаш своите корени. Тези „корени“ могат да те ограничат, но могат и да ти дадат силата, енергията, жизнените сокове, с които да израснеш високо и да споделяш таланта си с останалата част от света.