Тбилиси – едва ли има друг град по света, където усещането, че си заобиколен от виното, да е толкова осезателно. Стотици винени барове и специализирани магазини, тематични ресторанти с традиционна кухня и богати винени колекции от местни сортове, виненият сладолед, изкушаващ ви в горещите летни следобеди, или традиционният десерт „чурчхела“ – наниз от ядки, обгърнати от изсушена гроздова мъст – за винените любители това е цял един вълнуващ и вдъхновяващ свят! Да, в Грузия е по-лесно да отидеш, отколкото да си тръгнеш…
От една страна, за това си има логично обяснение, което разкриват историческите извори – регионът на Кавказ е родината на лозата и виното. И вече 8 000 години без прекъсване грузинците се радват на… 8 000 реколти. При положение, че съществуват 525 идентифицирани и поддържани местни сортове грозде, с 40 от които грузинските енолози днес активно работят, няма как да не се съгласим, че при един кратък престой за гостите на страната е истинско предизвикателство да решат кое по-напред да дегустират.
Но дали всичко се дължи само на историята или и на разбирането на днешните грузинци, че традициите могат най-добре да бъдат съхранени тогава, когато те имат своите автентични носители в съвременността?
Истината е, че жителите на тази малка, но славна с историята си страна, носят виното в сърцето си. И го споделят с многобройните посетители и свои гости. Но за да не звучим патетично, нека да се разходим из днешен Тбилиси, да поразгледаме и да се опитаме да направим някои съпоставки – та нали и ние сме хилядолетна винена цивилизация! Защо все още не можем да го усетим като част от битието на градската ни култура?
Още от първите крачки из Стария Тбилиси в градския център прави впечатление съхранената архитектура от преди 2-3 века. Изкуството е навсякъде – и в сградите, и в пластиките и паметниците по улиците и площадите. Чувството е, че си попаднал в някаква приказка, когато се изправиш пред наклонената часовника кула на световноизвестния Театър на марионетките“ Габриадзе“ (очакваме през септември да се насладим на някоя от постановките му и в София).
Впрочем градът, погледнат от някой от заобикалящите го хълмове, прави впечатление с елегантността на своята архитектурна еклектика – съчетание на класическата архитектура с модернистичните и футуристични сгради. Дори, разхождайки се по някоя от централните улици, можеш да видиш наслоени епохите – античните руини са заобиколени от сгради от 18, 19, 20 век. От едната страна азиатска архитектура, от другата – европейска. В симбиоза, не в хаос.
Грузинците са съхранили мъдростта да осмислят, а не да отричат, миналото си. На една много малка територия съвместно и мирно съжителстват различни народности, езици, изповедания. Грузинецът би дал живота си в отстояването на своята свобода и защита на ценностите си. Това се е доказало през вековете, доказва се, за жалост и през последните 10-на години, когато част от страната е анексирана от Русия.
Същевременно грузинецът е световно известен – до степен на пословичност, със своето безкрайно гостоприемство и толерантност. Примерите са много. Подобно на София, в центъра на Тбилиси можете да видите православен храм, джамия, синагога. Напрежение не се усеща. Усеща се хармония.
Но да се върнем на виното. Има градове, които веднага се асоциират с някаква представа – шаблонна или не, тя се е наложила във времето. Да кажем Париж – с любовта и романтиката, или Хавана – с пурите, рома и латино ритмите. И Тбилиси в моите представи вече е емблематичен. С виното – във всичките му проявления. Е, и с невероятното грузинско полифонично пеене , което също е световен феномен. Но нали виното, трапезата, приятелите, песента и танцът, така или иначе, винаги са идеалните спътници.
nfd 
Една от много приятните изненади, бяха ресторантите, предлагащи автентична грузинска кухня, някои от тях помещаващи се в сгради на по 2-3 века и с почти толкова дълга традиция в издирването и съхранението на традиционни рецепти. Всъщност, подобно на еклектиката в архитектурата, и по отношение на кухнята в Тбилиси може да откриете чудесно съчетание от традиция и модернизъм.
Изумителен е броят на винените барове в Тбилиси – те буквално са стотици. Вероятно ако всеки ден посещавате по един от тях, ще ви е необходима поне година, за да ги обиколите всичките. Всеки от тях предлага десетки вина на чаша. Рай! Бутилките пък, от които можеш да избираш, са стотици. На някои места – хиляди. Цените са почти като в магазина. Вината – изключително и само грузински!
Обърнахте ли внимание на това – „Стотици винени барове…Цените са почти като в магазина. Вината – изключително и само грузински!“? По отношение на съпоставките с винената култура в България, бих могъл да спра и дотук. Тези две-три изречения дават отговор на много от въпросите, които винената ни общност с тревога си задава през последните 10-на години. Колко са винените места в София, на които можете да намерите селекция от добри български вина, на справедлива цена, да не говорим – на чаша?
Е, в Тбилиси е така. Красив, гостоприемен град, с автентична атмосфера, в която всеки може да открие нещо за себе си. Винените хора – най-много! Затова е и една от следващите дестинации за пътешествията на Винения клуб на The Wine Inside. Но по тази тема – когато му дойде времето!
