Hecho a mano*

Куба. Родината на пурите. Няма публичен образ през XX век – реален герой или художествен образ, който да не популярен с някоя снимка или сцена, в която небрежно е захапал кубинска пура. Хаванските брандове са неизменен аксесоар на държавни глави, кинозвезди, писатели, индустриалци и пр… Дори Революцията на Кастро през 1959 г. не само не посяга на този национален символ, но продължава да го експлоатира като фундамент на имиджа на кубинските лидери. Фидел и Че Гевара в униформи обсъждат хода на Революцията, докато пушат пури – каква по-добра визуализация на свободата! И въпреки сътресенията и национализацията на производството, Куба и до днес е световният лидер при най-престижните ръчно изработени пури. Дори и непушачите знаят “рецептата” за изработката на кубинската пура – “свита върху потното бедро на млада мулатка”. Какво обаче се случва с легендарната кубинска пура 60 години след революцията? – Не четете следващите редове, ако сте запален “афисионадо”.

 

 

 

Да отидеш в Хавана и да не посетиш фабрика за пури, е… странно. Това е задължителна част от програмата дори и за онези, които изобщо не се вълнуват от пури. С известно разочарование разбрах, че фабриката на “Partagas” в центъра на града вече е затворена. Предложиха ни да отидем в друга фабрика – “La Corona”. Най-голямата и най-посещаваната, според гида ни. Е, Corona, Corona. Споделих, че имам свои любими брандове и ми се искаше да посетим някой от тях, но… да не бавим групата. “А, не се притеснявай – във всяка фабрика се правят всички брандове. Зависи в момента каква поръчка има“. Това бе първото, което ме изуми – като човек с афинитет към посещения на изби и дестилерии, в които акцентът е силно изразената индивидуалност и тероарен характер, подобна поливалентност малко ме разочарова. Но, това е държавно регулираната планова икономика – не бе много далеч времето, в което и ние живеехме в нея.

 

 

Но преди да влезем в “La Corona”, нека да кажем, че за туристите в Куба “черният пазар” започва и завършва с предлагането на пури. Навсякъде и от всеки – на улицата от съмнителни търговци, на плажа – от спасителите, от охраната на хотела… Всеки кубинец, който срещнеш, може да ти предложи неизчерпаеми количества от най-престижните серии на най-престижните марки. На половин цена от официалната. Или дори на една трета от цената в държавните магазини (където цената обикновено е съпоставима и дори по-висока от тази в магазина на официалния представител за България и определено по-висока например спрямо специализираните магазини в Германия). Изобщо в Куба можеш да купиш пури навсякъде и от всеки, освен от… фабриката за пури. И разбира се, 99% от това, което ще купите, е пълен фалшификат. Но защо, въпреки това, този бизнес с чужденците продължава да разцъфтява? Нека се върнем в “La Corona” и да обиколим фабриката.

 

Посещенията са част от дейността на фабриката – има специално обучени и екипирани гидове, които развеждат групите. Входът за 30-на минутна обиколка е 10 евро (заплаща се в т. нар. конвертируемо песо, което е приравнено към еврото и се използва от туристите, за разлика от кубинското песо, което е 1/25 от стойността на конвертируемото). Гидът също е “брандиран” – посреща и изпраща туристите с пура в ръка.

 

 

В “La Corona” работят около 650 души. В цеха, в който се изработват пурите могат да се видят стотици, които са на смяна. Снимките са забранени, но ни го казват, уж случайно, няколко минути след като всеки е направил по няколко снимки. Прибираме телефоните. Първото впечатление е за типична занаятчийска работа – всеки се е съсредоточил, за да изпълни нормата си. Тя се определя от типа пури, който се работи за конкретния ден. В случая се правеха големи и нормата бе 80 пури дневно. При 8 часов работен ден, това означава по 1 на всеки 6 минути. Извадете от тази бройка пурите, които не отговарят на стандарта, поради някаква грешка в размера или технологията, и времето за изработка още повече се скъсява.

 

Условията в цеха са съобразени не с хората, а с тютюна – прозорците се отварят или затварят не спрямо комфорта на работа, а съобразно необходимата температура и влажност. Все пак, става въпрос за “кубинското злато” – основният експортен продукт на страната.

 

На този фон не е учудващо, че и хигиенните изисквания не са основният приоритет при производството. Всеки работник има своя модел на работа и преследва изпълнението на нормата си. За по-изтънчените посетители, например, може би е стряскащо, че тук-там може да се види как някой залепя края на обвивния лист със… слюнка. Но нека не се вторачваме прекалено! Обаче качественият контрол за крайният продукт е строг. Ако не отговаря на зададените параметри, пурата се бракува. Всеки от работниците е посещаван периодично от инспектор, който проверява работата му.

 

 

Помните ли въпроса няколко абзаца по-горе?  – Защо бизнесът с фалшиви пури на “черния пазар” продължава да се развива? Да, една от причините е по-ниската цена. Но когато знаеш, че плащаш за фалшификат, цената не е определяща. Тогава? – Поради привидно неясни съображения, всеки работник във фабрика за пури има официално регламентирана “дажба” от 5 пури на ден. Ако иска да си ги пуши, ако иска – да си ги занесе у дома. За един месец това са 4 кутии пури. Оригинални. Върху тези 5 пури дневно стои огромната машина за измами, която реализира милиони фалшиви пури годишно. Защото всеки предлага версията, че негов роднина работи във фабрика за пури и това му е дажбата (или ги е изнесъл нелегално). И, който се върже, върже. И преди да обвините купувачите в непростима наивност, съгласете се, че ако изчислим вероятността да попаднете на истински пури, тя едва ли е много по-малка от тази да спечелите милионите от лотариите със скреч-карти у нас.

 

И въпреки, че продажбата на пури във фабриката е забранена, докато се разхождате из цеха, всеки втори работник ви прави тайни знаци и ви показва връзка пури, която иска да ви продаде. На входа, обаче, охраната предвидливо е прибрала и най-малката чанта, в която бихте могли да ги приберете, ако случайно се изкушите. А и гидът ви е предупредил, че ако ви хванат по време на сделката, за вас последствията са имиджови, но работникът ще бъде уволнен. Така че, със съжаление и за двете страни подминавате и се насочвате към изхода. Във форумите пише, че дори и пурите, които ви предлагат във фабриката, често пъти са стари или бракувани. Но не това е най-важното.

 

Манталитетът, който болшинството от днешните кубинци са придобили – да ви надхитрят и да изкарат нещо от вас на всяка цена, не е следствие на лоша човешка природа, а на обществото, в което са принудени да живеят. Уж социализъм, уж равенство, но на практика равенство няма. Оставете управляващия елит. Там нещата са ясни. Дефицита на основни стоки и купонната система (твърде познато, нали) също няма да коментираме. Но е факт, че голяма част от работещите в икономиката получават по 20-30 евро месечно (един квалифициран лекар взима около 75 евро месечно), докато заетите в туризма само от бакшиши могат да си докарат 20-30 и повече евро дневно. И това неравенство, наред с липсата на свобода, няма как да не доведе до изкривяване и във човешките характери. Замислете се за това, когато запалите следващата си  кубинска пура.

 

*Hecho a mano (исп.) – ръчна изработка.