Кеничи Охаши е първият, и засега единствен, японски „Master of Wine“. Наред с това той е и един от най-големите експерти в света по саке. Поводът за първото му посещение в България бе участието в V-то издание на Балканския винен конкурс и фестивал. В рамките на Фестивала, Кеничи Охаши изнесе лекцията „Виненият пазар в Япония – възможности и предизвикателства“. Срещаме се, за да поговорим за Изтока и Запада, за традицията и модерността, за винените пътешествия и културната идентичност.
Да започнем с впечатленията Ви от Фестивала?
За първи път съм в България. Всъщност за първи път съм и на Балканите, и това е много, много интересно за мен. Съвсем ново преживяване. Затова се стремя да опитам максимално голям брой вина. И наистина на Балканския винен фестивал открих много добри български вина.
Лекцията Ви е посветена на особеностите на японския винен пазар. Какви са перспективите пред българските изби?
Несъмнено са необходими сериозни предварителни проучвания за нагласите на пазара, оценка на силните и слабите страни на вашите изби. Същевременно трябва да отбележим, че към момента японският пазар не е особено атрактивен, поради евтината йена спрямо еврото. Това предполага известни затруднения пред експорта ви. Така че предварителната подготовка е особено важна. Трябва много добре да определите точния момент и „таргетите“ си.
Същевременно е необходима една много активна комуникационна кампания, ефективна промоционална дейност, защото японската публика няма много информация за българските вина. Да, преди се консумираше доста българско вино, но наливно – бутилираното българско вино е непознато. Не познаваме никой от вашите винени региони, никое от вашите “наименование за произход” или “географско указание”…
Затова е необходимо да бъдат определени подготвени хора, които последователно, търпеливо и систематично да промотират българските вина на японския пазар. Разбира се, това не е по силите на един отделен производител. Необходимо е да обедините усилията си в тази насока.
А следващата стъпка е, наред с виното, да промотирате и вашата култура – кулинарната си култура, българските символи – така, както розата и киселото мляко са познати и ценени навсякъде, включително и в Япония. Трябва повече да представяте своята културна идентичност.
Как да представим винената си идентичност – чрез местните сортове или чрез интернационалните сортове и блендове, които да дадат възможност на японците през нещо познато да сравнят и оценят вината ни?
Смятам, че международните сортове са вече поомръзнали. Ние познаваме всички сортове, които се правят във Франция. А също и Италия, Новия свят – Каберне совиньон от САЩ, Шираз от Австралия, Пино ноар от Нова Зеландия… Всичко това е прекалено познато. А България на този фон притежава своята уникалност. В това е нейната сила – уникалността на Мавруда или Мелника – това ние не сме опитвали. И в това е вашата сила. Затова смятам, че ендемичните сортове са по-интересни от интернационалните.
В своя роман „Мейджин” („Майсторът по Го”) първият японски нобелов лауреат за литература Ясунари Кавабата разказва за двубоя между традицията и модерността. Вие пък сте първият японски винен „мейджин“ – променят ли се винените традиции?
Моето разбиране е, че ние трябва да се променяме. Знаете ли, много “Masters of Wine” са идвали в Япония и сме разговаряли по тази тема. Те намират, че много от японските ресторанти във винено отношение са френско или пък чилийско ориентирани, и това ги прави винено „скучни“. Навсякъде Бордо, Бургундия, Шампан – отегчително е!
Затова трябва да станем по-отворени – особено в елитните ресторанти – да се обогати портфолиото от вина, да се включат нови региони – топ вина от различни региони на света, включително български и балкански вина. И аз работя в тази насока. Това е много постепенен процес, но вярвам, че дори и да е след 10-20 години, ще дойде ерата, когато традиционната японска кухня ще се предлага и с български вина.
Вие, японците, успявате да произвеждате на много високо ниво и напитки, които не са характерни за вашата традиция – като японското малцово уиски. Можем ли да очакваме в бъдеще да се повиши интересът към инвестиции и в производството на вино – например на Балканите?
Всъщност броят на японските изби значително нарасна след Голямото земетресение (2011г.). Все повече консумираме нашите собствени вина, но въпреки това в процентно съотношение дялът на японските вина остава малък – някъде около 20 %. И съответно инвестиционният интерес е насочен по-скоро към местното производство. И най-вече съм експорта. При нас консумацията на вино се задържа на едни постоянни, стабилни равнища – нарастването е много бавно – знаете, че допълнително ни ограничава и липсата на ензим за разграждане на алкохола, така че усилията ни са насочени най-вече към това да повишаваме експортните си способности.
Трябва да успяваме да изнасяме повече японско вино. Тази цел е сред предизвикателствата, с които все още не сме успели да се справим. Искаме да направим японското вино интересно за международните пазари и смятам, че предстоящото домакинство на лятната Олимпиада през 2020 г. е една добра възможност за това.
