Константинос Лазаракис, MW: „Към балканските вина трябва да се подхожда персонално!“

Константинос Лазаракис е Председател на Балканския винен конкурс и фестивал. “Master of Wine“от 2002 г, винен журналист и писател. Бил е сомелиер на ресторант Jajazzo в Атина, награден от „Michelin“. В момента работи като мениджър по вноса на вино и „wine buyer“ в Aiolos  и също така е изпълнителен директор на компанията, която провежда WSET курсове в Гърция. Консултира редица винарски изби, хотели и ресторанти.

 

 

Пето издание на Балканския винен конкурс и фестивал. Дълъг ли е пътят, който изминахте?

 

Мисля, че когато стартирахме, беше немислимо да си представим, че само след 5 години ще имаме толкова участници и вина, които да представим на фестивала. И не става само въпрос за количеството изби, но и за качеството на вината и нивото на производителите. Това е много вдъхновяващо и показва, че този конкурс притежава своя идентичност, а не е просто едно състезание, на което хората отиват само, за да вземат медали.

 

Разширявате и „географията“–  вече се присъедини и Албания със своите вина. Как виждате бъдещето – ще остане ли София столицата на Балканския винен фестивал или състезанието ще стане „пътуващо“?

 

Щастливи сме, че и Албания вече участва със своите хубави вина. А и мястото ѝ на един Балкански винен фестивал е съвсем логично. Що се отнася до втората част на въпроса – дали конкурсът да се провежда на различни места, по тази тема мислим от години. Това е много интересна възможност, но е свързана с редица логистични предизвикателства. Така че продължаваме да проучваме възможностите, но можем да кажем, че и догодина фестивалът със сигурност ще бъде в София.

 

През последните години качеството на Балканските вина изключително се повиши. Наближава ли времето да мислим за някакъв общ „бранд“ – „Балкански вина“, за съвместно участие в изложения, за разработването на общи туристически продукти, свързани с винения туризъм?

 

Това всъщност е „ядрото“ на нашата концепция, стартирайки Балканския винен конкурс и фестивал. На Балканите сме във винено отношение малки държави и сравнително непознати, така че представянето на вината от Балканите като общ бранд би било полезно не просто за отделните държави, а за всички. Трябва да се опитаме да съхраним тази визия, въпреки, че за момента сме малко „самотни“ в това начинание – много малко са организациите, които работят в тази насока. А, както споменахте, вече има изключителни балкански вина и тази идея има все по-голямо основание.

 

Трябва ли да се търсят нови пазарни стратегии за балканските вина – например по-активно онлайн предлагане?

 

Според мен интернет-търговията е силна страна за утвърдените марки, сортове, региони… Мисля, че за нас правилният подход е персоналният – така наречения “hand-sale”. Представям си, например, в региони като САЩ или Китай, в един елитен ресторант сомелиерът да предложи на клиента: „Бихте ли желали да опитате нещо различно – нещо изключително за цената си, от „екзотичен“ сорт грозде, за който Вие може би не сте чували, но който е чудесен?“. Това за мен е правилният подход, правилният комуникационен канал за предлагането на балканските вина…

 

Да се таргетира „винената общност“?

 

Именно. Хората, които разбират виното, които са изследователи, винените „авантюристи“, желаещи да опитат нещо ново и непознато. Разбира се, не е изключено някой да хареса балканско вино и по интернет и да си го закупи, и това се случва, но отвъд местния пазар интересът не би бил голям.

 

В България винопроизводителите на практика са лишени от подкрепата на държавата. Каква е ситуацията в Гърция – можем ли да взаимстваме някои „добри практики“ в партньорството държава-частен сектор?

 

Малко е специфично, че питате за Гърция – някои хора биха поспорили можем ли да говорим изобщо за „държава“, когато става въпрос за Гърция… Извън шегата, мога да дам редица примери за административни бариери пред производителите ни. Моята позиция е, че нямаме нужда от „държавата“. Ако погледнем успешните примери по света, ще видим, че там виненият сектор е поел нещата в свои ръце – например Калифорния, Австрия…  Много от успешните предприятия заемат тази позиция спряма държавата – „Нямаме нужда от помощта ви, само не ни пречете! Ако успеем, ще знаем, че ние сами сме го постигнали, ако се провалим – също. Просто ни оставете да работим“.

 

Интересно, че България и Гърция сме съседи, но не си познаваме вината. За масовата публика у нас гръцкото вино е рецината. Какво знае гръцкият потребител за българските вина?

 

Според мен основния проблем е, че българите смятат, че гръцките вина не са добри, а гърците мислят същото за българските. И когато гърците дойдат в Банско или българите отидат на Халкидики, те посещават туристическите места, където наистина пият нискокачествени вина и затвърждават тази своя представа. Много от заведенията не държат на качеството на виното, залагат на други неща, за да привличат туристи…

Аз например, купувам български вина, правя си селекция, и когато моите приятели в Гърция ги опитат, възкликват „Ама това българско ли е? – Страхотно е!“. И когато им кажа и каква е цената, казват „Леле, направо ще си купя кашон!“.  За мен е много важно да се случи това – хората да могат да опитат „точните“ вина – като тези например, които днес можем да видим на Фестивала. И когато това се случи, българите ще предпочитат повече гръцки вина, гърците – повече български. Към това винаги съм се стремял. И доста съм размишлявал над този проблем.

За мен е много важно обикновеният посетител, който идва в Гърция, (вероятно това е валидно и за България), пристигайки в центъра на Атина и търсейки – чрез “Trip Advisor” или просто питайки на рецепцията в хотела си за хубаво място, на което да опита местната кухня и вино, какво вино всъщност ще открие. И какво се получава? – В Гърция (а и вероятно и в България), отивайки например в Миконос, където ще похарчи 500 евро за хотел, много трудно ще намери място, където да пие добро вино – има такива места, но те са много малко. Места, в които персоналът има винена култура, има умението да „обясни“ гръцките вина на чужденеца и където има добри вина на добри цени.

Аз самият пътувам много и например ако отида в Банско и видя, че виното не се съхранява добре, че чашите са неподходящи, че дори няма винена листа… Ами тогава аз, който съм посветил живота си на виното, просто ще си поръчам една бира. А дори и да имат хубави вина, ако не могат да ги представят добре, резултатът ще е същият…

 

Значи стигаме до винената култура…

 

Да, това е най-важната част, фундаментът. Споменахте виненият туризъм и мисля, че това има голяма връзка с въпроса, който сега обсъждаме. Защото ако си мислим, че хората ще пътуват 10-на часа с основна цел „винен туризъм“, означава, че или се шегуваме, или сериозно се заблуждаваме. Но много хора идват като туристи в Гърция или България по други причини – заради слънцето и плажовете или заради планините и снега. И ние трябва да се фокусираме върху тези хора и да опитаме да ги направим „винени посланици“ и „винени апостоли“, когато те се завърнат у дома.

Нека ви разкажа една кратка история. Веднъж, когато бях в Австрия, пристигнах в един хотел – даже не беше и хотел, ами нещо като „къща за гости“. Та, когато пристигнах, ми казаха „Извинете, но стаята Ви още не е готова. Ще се наложи малко да изчакате…. Бихте ли желали през това време да изпиете чаша вино?“ И аз приех. Те нямаха никаква представа, че аз имам каквато и да било връзка с виното. И ми поднесоха чаша бяло вино – в прекрасна кристална чаша, перфектно темперирано, много свежо, въпреки, че бутилката вероятно е била отворена преди дни… А после момчето от рецепцията ми донесе брошура и каза „Ако Ви е харесало виното, можете да посетите избата – тя е съвсем наблизо. А на гърба на брошурата ще Ви напиша препоръка и на място ще Ви направят 10% отстъпка от цената.

А тази изба аз бездруго исках да посетя. И се оказа, че те имат уговорка – за всеки клиент, изпратен от хотела, избата прави 20% отстъпка – 10% на самия клиент, и 10% – под формата на вино, което да предоставя на хотела. А в хотела пък го предлагат на клиентите си по един перфектен начин. Така се работи – чрез сътрудничество и изграждане на винена култура.