Португалия: Мадейра – вино от вулкана

Ако някой ценител ви убеждава, че е посетил отдалечения на 1200 км. югозападно от Лисабон в Атлантика остров единствено, за да се наслади на уникалното му – и като качество, и като технология, вино, имате всички основания да приемете твърденията му с подобаващо съмнение. Но също толкова подозрителни бъдете, ако ви уверява, че по време на престоя си не е опитал поне веднъж от четирите стила на виното Мадейра или не е полюбопитствал да посети някоя от избите, където то отлежава. Наистина, това е едно от малкото места в близост до Стария континент, които могат да ти предложат всичко – девствена природа, топъл климат, целогодишно слънце, усмихнати хора, прекрасна морска храна и разбира се… виното мадейра. Но да ти разказва някой за красоти по дестинации, които не си посетил (а още повече пък ако си ги посетил) се нарежда в ТОП 3 на най-досадните неща, с които трябва да си ангажираш вниманието. Виж, да ти говори за вино, според мен, винаги има смисъл. Та и аз за виното ще ви разкажа…

 

 

За фортифицираните, подсилени, вина несъмнено трябва да благодарим на мореплавателите и пътешествениците, които, в стремежа си да съхранят любимата напитка по време на дългото плаване – дали с търговска цели или за да ѝ се наслаждават те самите, са стигнали до тази „иновация“, променила и обогатила света на виното през следващите столетия. Свикнали сме да поставяме подсилените вина в края на вечерята – някъде между сирената и домашно приготвения десерт. И също така сме свикнали да ги поставяме под общ знаменател, особено произхождащите от една държава –  за много хора между „Порто“ и „Мадейра“ особена разлика няма… Грешка! Не особено драматична, ако им се наслаждаваме сред приятели в приятни разговори за отминалото лято, но много съществена  както по отношение на технологията, така и на характера на двата типа вино. Но за портвайна ще ви разкажа друг път, сега нека да се върнем сред вулканичните скали на Атлантическия остров, приковали поглед в малките лозови масиви върху сякаш изсечените стъпаловидните тераси (poios).

 

Именно изсеченият релеф на острова със силно лимитираните земеделски площи, е първото, което контрастира с представата ни за производство на грозде, от което се приготвя виното, познато и ценено по целия свят. Възможно ли е? Възможно е, но не съвсем. Традиционно, разказва ни Жоржи – наш приятел и гид на острова, дори водещите изби изкупуват грозде от малки частни производители, защото на острова няма толкова големи монолитни лозови масив, за да могат да се справят без помощта на „малките“. А това е добре и за хората, и за виното.  Осигурява се заетост и се спомага да се разкрие истинският характер на гроздето от многобройните микротероари на острова. Жоржи е кубинец, но му вярваме – от 30 години е португалски зет на Мадейра, а както е известно, зетьовете винаги могат да ви разкажат неща, които останалите от фамилията може и да премълчат…

Не стига, че изсечените вулканични тераси лимитират количеството произведено грозде, но и традицията е четирите стила на виното мадейра – сухо, полу-сухо, полусладко и сладко, да се произвеждат само от четири определени сорта грозде, наричани „благородни“ -„Sercial“, „Verdelho“, „Bual“ и „Malvasia“. Но как тогава Мадейра може да се намери почти във всеки специализиран винен магазин по света?

 

Тук ще направим една скоба и ще вдигнем малко „градуса“. (Забелязали ли сте, че през последните години все повече малцови уискита „загубиха“ годините си на отлежаване върху етикета и се превърнаха в серии, които не упоменават минималните години? – Обяснението, което ми даде уиски-посланикът в София на една от най-реномираните марки – поради различния характер на отлежаване в конкретната бъчва само дестилерия-майсторът може най-добре да прецени кога уискито е готово за пазара. Обяснението, което аз си дадох – световното потребление нарасна толкова, че предлагането не може да догони търсенето. И ако за други стоки е възможно просто да се удвои производството, при уискито дори и с удвояване на производството, за получаването на двойно количество 30-годишно ще са необходими… 30 години. И така се появиха сериите).

 

Е, при мадейрата това е невъзможно – годините в бутилката  са нещо недосегаемо (за разлика от уискито, виното продължава да отлежава и да се облагородява и в бутилката). Затова е намерено решение за масовото производство – четирите традиционни сорта, които споменахме, са заменени от по-разпространеното „Tinta Negra Mole“ и чрез съответната технология на добавена и остатъчна захарност са получени и четирите стила на островното вино. Не че ще останете разочаровани от репродукцията, но няма да сте се докоснали до оригинала. Още една причина да посетите лично Мадейра.

 

Щом сте стигнали дотам, най-вероятно сте се насладили на гледката към океана от височината на Ботаническата градина на Фуншал и с една от най-стръмните въжени линии в света вече сте се спуснали в сърцето на града, за да се потопите още по-дълбоко – в избата на „Blandy’s“. Обиколката и дегустацията в нейния край са нещо традиционно, но не много често можете да видите бутилки вино от 1780 г., и то вино, което е в отлична форма! Поради традиционната технология на производство на виното мадейра, включваща продължителното му нагряване и хипероксидация, то на практика е вечно – и след 100 години, да сте живи и здрави, ще можете да му се наслаждавате с още по-голямо удоволствие, без да е изгубило нищо от качествата си! И не само да видите тези уникални бутилки мадейра, но дори и да си купите някоя от тях. Стига да можете да си го позволите…