Поводът за следващите редове бе един интересен документален филм на Лори Милър от афиша на отминалия София филм фест – „Живо вино“ – за производителите на натурални вина в Калифорния. Те са под 1% от общото производство. Не за първи път пиша на тази тема, като интересът ми естествено е с фокус към България. У нас то е може би под 0.1%. Но не това е важното. Често казваме, че българското вино е по-добро от всякога. И това е факт. Но също така е факт, че може би то е в по-трудна ситуация от всякога.
Каквото и да си говорим като ценители, има тенденции на пазара, които и производители, и търговци, къде явно, къде по-дискретно, отбелязват:
- Клиентите масово се ориентират към по-нисък клас вина, а мнозина – и към „бег ин бокс“.
- Нищожна част от потребителите се интересуват от региона и тероара в своето пазарно поведение – водещ критерии са цена-сорт-производител.
- Обозначения, отговарящи на по-високо качество, като определено ЗНП, биологично производство или принадлежност към независимите лозаро-винари, на практика не говорят нищо на широката публика.
В допълнение ще отбележа, че когато преди време посочих една опасна тенденция – да се обозначава притежанието на собствени лозя като недостатък, защото, разбирате ли, производителите, купуващи гроздето, не позволявали никакъв компромис с качеството, от което логично следваше, че произвеждащите от собствено грозде щат-не щат правят компромиси с качеството – че иначе какво ще го правят, някои хора от гилдията реагираха гневно и посъветваха ентусиастите да си гледаме работата и да не си врем носа, където не трябва. Извинявам се за дългото изречение, но то описва казуса накратко.
Има ли смисъл тогава, в тази зловеща конкуренция, в среда, в която няма дори критична маса от ценители, които биха купували (умишлено избягвам вече думата „подкрепяли“) вината на производители, които инвестират в биологично и биодинамично лозарство, в натурални вина без излишна технологична намеса и употребата на сигурно стотиците позволени добавки към виното? – Не, ако следват логиката на пазара. Да, ако следват някакви свои цели, ценности, идеи.
Ясно е, че това е нишово занимание. То никога няма да достигне до широката публика, защото тя има формиран конвенционален вкус и очаквания към стилистиката на вината и сортовете. Това, само по себе си, не е нещо лошо. Но, ако направим аналогия с един фрагмент от филма – „хората знаят какъв трябва да е вкусът на едно вино за 30 лв. и какъв трябва да е вкусът на вино за 100 лв“.
И тук появата на едно биодинамично или натурално вино може много силно да разклати тези представи – и като стилистика, и като цена. Може да шокира и дори да разочарова. Но може и да ви направи почитатели за цял живот. Просто е нужна друга нагласа. Нужен е по-дълъг разговор – за отношението към земята, към лозята, към производството на вино, към предците и наследниците дори. Разговор, за който днес, изглежда, нямаме нито време, нито желание. Но това време, рано или късно, ще дойде.
