Анонсът: „Avinissima Wine & Food Consulting и Кристина Маркова, с подкрепата на с Consorzio I Vini del Piemonte и посолството на Италия в България, имат удоволствието да Ви поканят на първото по рода си виненото събитие „Barolo & Friends event: 100 вина от Пиемонт“ на 03.06.2022 (петък) от 13:00 до 20:00 часа в Гранд хотел София. За първи път в България, а най-вероятно и на Балканите, ще бъдат представени 18 изложителя, 16 от които никога не са се появявали на нашата винена сцена. Повече от 100 вина от цял Пиемонт: Бароло, Барбареско, Барбера, Роеро, Гави ще могат за бъдат дегустирани.“ Този материал съвсем спокойно би могъл да свърши дотук и информацията ще бъде напълно достатъчна, за да привлече на бегом всеки що-годе просветен винен любител в радиус от поне 200 километра от София. 100 вина от Пиемонт! Обаче, предвкусвайки събитието, не мога да не ви припомня и една от най-вълнуващите истории в света на виното.
Може би някои от вас са забелязали, че в ъгълчето на програмата на последния “София филм фест” се появи едно интересно заглавие – „Майсторите на Бароло“ (The Barolo Boys: The Story of a Revolution, 2014). Не знам колко от винените хора са успели да гледат някоя от лимитираните прожекции, но макар и документален, според мен този филм оставя също толкова дълбока следа във винения наратив, колкото и утвърдените кинокласики на винена тематика. Филмът на Паоло Казалис, Тициано Гая ( с разказвач самия Джо Бастианич) проследява именно този философски и поколенчески сблъсък от 80-те години, превърнал Бароло в един от най-престижните региони в световен мащаб.
Метафората с моторната резачка на Елио Алтаре – един групата младежи от новото винено поколение, който впрочем съвсем реално нарязва голямата бъчва на баща си “botte”, за да я замени с 225-литрови барици, заради което е лишен от наследство, обобщава отрязването на много от старите привички за лозаро-винарство от групата на младите революционери, или както ги наричат – „модернистите“. Новото се налага и в лозовите масиви от Небиоло, където добивът бива значително редуциран, за да се повиши качеството на гроздето, и в следването на съвременните тенденции за винификация и производство на по-елегантни вина.
За „традиционалистите“ този нов подход е срив в репутацията на вината от региона, докато за „модернистите“ той им дава нова и устойчива перспектива на световната сцена. Спорът не е решен и до днес, и както казва Бастианич – „революцията продължава“. Но е факт, че благодарение на нея Пиемонт, и в частност Бароло, привличат нови и нови винени почитатели, а и туристи. Днес и двете групи – „традиционалисти“ и „модернисти“ използват по нещо от философията на другия. А това само обогатява стилистиката и разнообразието на вината. Дори Алтаре цитира един свой разговор с лидера на „традиционалистите“ – Бартоло Маскарело, известен с някои свои крилати фрази, като “Barricades, not barriques,” или “No barriques, no Berlusconi.”. Та, в момент на откровение, Маскарело му казва: „Ти използваш барици и ще продължиш да го правиш. Аз пък никога няма да ги ползвам. Но в крайна сметка, този, който си купи 6 бутилки от тебе, ще поиска да купи 6 бутилки и от мен, за да ги сравни“.
И вие, приятели, ще имате нелеката задача да сравнявате на 3 юни 100 вина от Пиемонт. Подгответе се – мисията не е лека, но гарантирано ще бъде незабравима!
