Път за никъде

Може би не сте обърнали особено внимание на случващото се през последните дни с Винпрома на един от най-големите производители в България. И може би, ако не бе случващото се, той едва ли някога щеше да да попадне на страниците на Тhe Wine Inside, тъй като не успява да ни развълнува нито с философията си, нито с продукцията си. Но тъй като казусът е симптоматичен за много от процесите и в бранша, и в страната, си струва да му отделим няколко думи.

 

Всеизвестна тайна е, че подобно на много други сфери на изкривената ни спрямо пазарните принципи икономика, и “виното” в много случаи се използва, за да се поизперат малко пари и да се поспестят доста данъци. Това, разбира се, вреди не само на бюджета и джоба на данъкоплатците, но и удря коректните производители в бранша, подрива нормалното и естествено развитие на пазара, налага “лоши практики” в целия производствен и маркетингов процес, задушава малките семейни изби (макар, че за щастие техният шанс е в търсенето на съвсем различен сегмент от потребителите) и т.н.

 

Много може да се говори за вредите от престъпната дейност – и по принцип, и в частност в лозаро-винарския бранш. Така че всяко усилие на правоохранителните органи да си свършат работата в рамките на законните процесуални действия следва да бъде насърчавано. Обаче…

 

Не можем да си спестим няколко прости въпроса, които се нуждаят от размисъл:

 

  1. Каква част от структуроопределящите предприятия в страната са собственост на субекти, които са проблематични по отношение на законосъобразното си поведение? Може ли икономиката ни да претендира за стабилност и конкурентоспособност в този контекст и може ли да се търси причинно-следствена връзка със срива на чуждестранните инвестиции (отчетено обективно от статистиката).

 

2. Каква част от собствениците на тези предприятия са близки до една или друга политическа формация, печелят значителна част от обществените поръчки и са приоритетно финансирани със средства от европейските фондове? Има ли връзка тази близост с отклоняване на публични средства и като финансирането на отделни държавни служители и политически партии?

 

3. Прилагат ли се от разследващите органи еднакви критерии спрямо заподозрените в тежки престъпления или можем да търсим основание в общественото усещане, че се работи избирателно, като се изчаква удобен момент, за да се ударят или елиминират неудобни икономически субекти, които “не искат да си плащат” или “плащат на другите”? Свързано ли е това с факта, че догодина ни очакват избори?

 

4. Съобразени ли са действията на контролните и разследващите органи с конкретния момент, в който се провеждат, и отчитат ли се негативният ефект и тежките икономически и социални последици, които могат да претърпят трети лица, като подизпълнители, доставчици, работници и служители? Още по-актуален е този въпрос, когато става въпрос за краткия период, в който се оползотворява резултатът от целогодишен труд, каквото е лозарството. А и всяка друга земеделска дейност. И не са ли нанесените от контролните органи вреди много по-тежки от хипотетично предотвратените?

 

5. Докога защитата на уязвимите групи добросъвестни граждани, каквито са работниците на разни икономически “феодали”, свързани с властта, ще бъдат последна грижа на Държавата?

 

И когато видите, че тези хора биват “доведени” да протестират и да правят блокади на пътища и инфраструктура, не мислете, че са някакви наивни глупаци, които не осъзнават какви ги върши босът им. Не, осъзнават го, но осъзнават много добре и какви ги върши държавата им.

 

Затова се опитват да се борят за хляба си. И, дори и на стари години, обмислят емиграция. Защото не искат да стават престъпници. Нищо, че живеят в престъпна държава…