Във винения календар на България няма друго събитие, което да събира на едно място толкова Masters of Wine, както Балканският винен конкурс и фестивал (BIWC). На VIII-то му издание, което ще се проведе пред НДК от 5 до 9 юни 2019, те ще бъдат цели четирима: Константинос Лазаракис, който е и председател на BIWC, Бевърли Табрън, Род Смит и ветеранът граф Джон Салви – Masters of Wine вече от 50 години! По традиция, в навечерието на Балканският винен конкурс и фестивал (BIWC), The Wine Inside представя чрез екслузивно интервю член на журито на конкурса. Какъв по-интересен събеседник от граф Салви!
Винената му визитка е повече от впечатляваща:
Граф Джон Салви е английски Master of Wine. През последните 35 години живее в Бордо. Завършва енология при прочутия професор Пейно в Университета на Бордо. След 40 години в търговията с вино като негосиант, вносител, уайнмейкър и професионален дегустатор, днес той посвещава времето си на споделянето на това забележително познание с вино-любителите по света. Освен интензивните му пътувания до различни лозарски райони по света заради изключителното му търсене като консултант, дегустатор и като жури в различни конкурси, той придружава и води винените турове на компанията на своята съпруга Нели Салви „Vino Fino”. Джон живее в Марго, в Медок – отдалечен на не повече от пет минути от Chateau Margaux. Работи в сътрудничество с Chateau Palmer 40 години.
Джон Салви пише професионално за вино, член е на British Circle of Wine Writers, основател и член на комисията на Federation Internationale des Journalistes et Ecrivains de Vin (Brussels), също така е член на Association Francaise des Jounalistes et Ecrivains de Vin (Paris), Senior Livery of the Worshipful Company of Vintners (Great Britain), Institute of Masters of Wine (London) и представлява Обединеното Кралство в Международния Съюз на Енолозите. Интересите му се разпростират и в областта на гастрономията и особено в съчетанието между вино и храна, без излишен снобизъм и мистицизъм. Джон е член на French Institute of Gastronomy, The Association Française pour la Gastronomie et le Tourisme (Paris), както и на Association des Informateurs et Chroniqueurs dans le Domaine de la Gastronomie et du Vin (APCIG, Paris).
Кой, според Вас, е правилният подход – да работим за създаването на бранд “Вино от България” или за по-мащабния “Вино от Балканите”?
„Вино от България“ е много по-фокусиран бранд и ще бъде по-оценен и полезен. Но няма да е лесно да се постигне без сериозни инвестиции. Реалистично е, но и амбициозно.
Вие сте англичанин, който живее в Бордо и допринася за успеха на някои от най-престижните изби. Може ли “малка” България също да успее да привлече големите имена във виното?
На Бордо отне почти 2000 години, за да стигне там, където е в момента. „Малка“ България трябва да бъде търпелива и да убеждава световните пазари, че те не могат без нейните вина. Това е в рамките на възможното, но може да отнеме много дълго време и както споменах, изисква сериозни инвестиции.
Уморен ли е виненият ценител от т. нар. “класически” винени страни и производители. Можем ли да прогнозираме какви вина ще се търсят в бъдеще на световните пазари?
Големите вина винаги ще бъдат търсени. Това няма да се промени. Но това, което широкият пазар в момента предпочита, са вината с много „плод“ и меки танини – много по-различни от големите, тежки Борда в миналото. Бързо развитие, стремеж към относително по-леки, плодови вина със стопени танини. Това предполага, че много от българските червени вина трябва да бъдат по-леки и елегантни, „лесни“ за пиене. Не говорим за промяна на качеството, а на стила.
Не ме разбирайте погрешно! България прави някои страхотни вина, но мисля, че е необходимо още малко проучване, за да бъдат те усъвършенствани с още по-голяма прецизност. Тогава ще бъдат готови да завоюват световните пазари.Също така, най-вече трябва да се обърне внимание на местните сортове. При тях ще имате най-малка конкуренция на международните пазари. С Каберне Совиньон или Шардоне битката за успех ще бъде много трудна.
България все още очаква своя първи Master of Wine. От висотата на Вашия вече половинвековен опит като MW, как оценявате промените в обучението и във възможностите за професионална реализация?
Не съм сигурен, че моят отговор ще се хареса на мнозина. Образователният процес днес е отличен, въпреки, че е много по-различен от този по мое време. Мисля, че писмената разработка* е на практика ненужна. Когато аз си взех изпита, никой извън Обединеното Кралство не беше чувал за Master of Wine и това по никакъв начин не ти помагаше да си намериш работа или да правиш кариера. Днес да си Master of Wine е престижно по цял свят и е сигурна предпоставка за сносна професионална реализация. Ние го правехме от страст към виното и заради предизвикателството. Днес го приемат като инвестиция в бъдещето си.
Съжалявам за липсата на страст при някои от по-младите. Огромни познания, но твърде малко емоция. Ами че ти си същата личност и преди, и след MW. Не си станал Бог, не може да се произнасяш Ex Cathedra. Не ми допада арогантността, че щом си станал Master of Wine, можеш да пишеш и да раздаваш някакво „неоспоримо“ познание. Великите капацитети във всяка област със смирение признават, че има още много какво да учат…
*Понастоящем изпитът за Master of Wine се състои от три части – теоретична част, практическа част и писмена разработка по тема, избрана от кандидата. Научете повече за изпита тук.
**Снимката към публикацията е личен архив на граф Джон Салви.
За последни новини и подробности по програмата на Балканския винен конкурс и фестивал, заповядайте на официалния сайт на събитието – тук.
