Протестът на ресторантьорите няма да бъде запомнен със своята масовост, а според мнозина – и със своята навременност. Вероятно повече ще се запомни поредното провокативно поведение на Валери Симеонов по време на провеждането му или това, че в навечерието на протеста браншовите организации се разцепиха на „конформисти“ и „бунтари“. Други, обаче, са са важните въпроси, на които си струва да бъде обърнато внимание – и то не само поради факта, че виненият бранш е тясно свързан с ресторантьорския и затворените заведения водят и до затварянето на изби.
Вече многократно е коментирано разделението в обществото по отношение на наличието или не на вируса, адекватност или неадекватност на мерките, а в последно време – ефективността или опасността от ваксините. Пандемията осветли дефицитите не само на здравната ни система, но и на държавния капацитет за управление на кризи. Темата днес не е дали мерките са адекватни, темата е за двойните стандарти. Защо ресторантьорският бранш, често пъти презрително обозначаван като „кръчмарите“ при публичните изяви на политиците, си струва да бъде подкрепен:
1) В момента коректните търговци са неоснователно дискриминирани. Въпреки, че Законът изисква равнопоставеност на субектите, наблюдаваме, без никаква разумна аргументация, избирателно третиране. От една страна, ресторантите в хотелите имат правото да работят, а на останалите им се забранява, от друга – въпреки наложените забрани, всекидневно виждаме по новините как „сивата“ част от бранша работи нелегално, без да се спазват никакви мерки и събирайки стотици клиенти на „частни“ събития – нещо, което няма как да се случи, ако контролните органи не са стимулирани по някакъв начин да бъдат достатъчно пасивни. Публична тайна е, че голяма част от ресторантите си работят при „закрити врата“ – с пароли от посетителите и пр. Какво им остава на коректните търговци в това „менгеме“ – да си построят хотел над обекта или да си калкулират „такса спокойствие“ и да работят при спуснати пердета?
2) Компенсациите от страна на правителството за бранша освен, че се бавят и не се получават, съобразно предвидената схема, реално идват от нашия джоб – от данъците ни и бюджета на ЕС, ощетявайки социални дейности за уязвими групи които, за разлика от бранша, нямат възможност да се справят сами. Хвалбите на управляващите, че са „дали“ еди-колко си милиарда би следвало да са повече повод за размисъл, отколкото за възхита. Не съм чул търговец, освен тук-там някой представител на едрия капитал, абонати за обществени поръчки, който да е удовлетворен от мерките за подкрепа. И си мисля, че ако имаше много такива, правителството разполага с всички възможни медийни ресурси, за да ни ги показва ежедневно, а нямаше да се хвали само, да не кажем еднолично.
3) Ако заведенията работят, те не само ще генерират постъпления за бюджета, вместо да чакат на „социални помощи“, но и със спестените от държавата пари (ако не бъдат откраднати), ще могат да се инвестират за подобряване на икономическата инфраструктура. Например да се повиши капацитетът на администрацията и услугите за бизнеса да се предоставят изцяло онлайн, а контролните органи да бъдат обективни и ефективни при проверките, а не да действат избирателно и поръчково. Това е моделът и “сивият” сектор в този бранш да се намали, служителите да работят на нормални договори и да се плащат реалните данъци и осигуровки, а не парите да отиват като отчисления за такса “спокойствие” и други нерегламентирани “хранилки”.
Вярно, че лидерите на този бранш често пъти по-скоро отблъскват, отколкото привличат подкрепа, вярно, че гилдията не е единна и понякога действа непоследователно и колебливо, но същественото (и) в този казус е, че ако една група от обществото е дискриминирана, това не е проблем само за нея, а за цялото общество. Липсата на справедливост изкривява обществените отношения във всички аспекти. И ако дискусиите за ефективността на държавното управление изискват определена степен на абстрактност, нека не забравяме нещо съвсем конкретно – повечето от хора в ресторантьорския бранш са добри и работливи – и те просто искат да изкарат прехраната за семействата си.
