Средната класа – този гръбнак на икономиката в модерните държави, съставляваща предприемчивите и финансово независими хора, които генерират идеи за икономическото и културно развитие на обществото, е един от основните индикатори за функционирането на демокрацията и за стабилността на икономиката. Дотук със сложните дефиниции. Накратко: има ли средна класа, държавата се движи добре, изчезва ли – нещо не е наред. Какво общо има средната класа с българското вино?
Първо нека да уточним какво разбираме под „българско вино“. В масовата представа битуват две свързани устойчиви схващания, които липсата на ясни регламенти и ефективен контрол продължават да подхранват: „най-хубавото вино е домашното“ и „купешкото е химия“. С това магическо заклинание вече доста години се вреди на българското винопроизводство и се забавя неговото развитие.
Няма точна дефиниция какво е „домашно вино“. Вероятно романтичната представа рисува картини от детството, когато дядо правеше вино и ние, децата, ходехме с него на лозето, карахме се кой да пръска с помпата със „син камък“, а после играехме, докато дядо си свършеше работата, защото ентусиазмът ни бързо се изпаряваше. Помним и как се припирахме кой от нас ще отиде до избата на наточи, когато сядахме да вечеряме или когато имахме гости вкъщи. Изобщо – щастливите години на детството.
Стъпвайки на тази идилична картина, много хора мислят, че тези традиции са се пренесли и купувайки си „домашно вино“, получават нещо истинско и автентично. Лошата новина е, че бъркат. Добрата е, че такова вино на пазара все пак има. Бъркат, защото ако все още има дядовци, които гледат грозде и правят вино, то е в количества, които могат да достигнат единствено до трапезата на собствените им наследници. А понякога и за тях не стига. Камо ли да им остава за продан. И то в стотици и дори хиляди литри.
Под заклинанието „домашно вино“ в реалността съответства вино с неясен произход на гроздето (за сортов състав даже е смешно да говорим), често пъти купувано от различни места и смесвано наедно, преработено при абсолютно неприемливи и неконтролируеми хигиенни условия и, поради технологичната неподготвеност на производителите си, при наличието на проблем в периода на винификация – с агресивна намеса в процесите с всякакъв вид „химия“. За бъчви също е смешно да говорим – ако случайно има такива, те са под всякаква критика по отношение на хигиената и необходимата обработка след пълненето.
Такива вина обикновена се продават полуанонимно – или от прекупвачи, които ги представят за свои, или през формулата „един дядо го прави“, „един приятел ми го носи – всяка година си купувам по 100 литра“ и пр. Причината е, че освен, че нарушават закона, не биха искали да се проследи веригата и да се разбере реалният произход. В крайна сметка, търсейки истинско вино, потребителят купува точно това, от което, при наличието на достатъчно информация, би избягал надалеч.
Но, както казахме, има и добра новина. Качествено вино, с доказан произход, от грозде, отглеждано от производителя си, който проследява процеса от зърното до бутилката, и застава зад виното с лицето и името си, съществува. При това поема отговорност за работата си – и пред купувача, и пред всевъзможните контролни и инспектиращи органи. Това са регистрираните производители – в преобладаващата си част малки и семейни изби.
Те, освен че са наследили онова, истинското, което помним от „виното на дядо“, като се грижат за земята и околната среда и се опитват да съхранят и възродят вината от традиционните български сортове грозде, като продължават да инвестират и да се развиват, ангажирайки млади и добре подготвени енолози, подобряват селекцията на лозята си, експериментират в работата си с различните бъчви и т.н., за да достигне до чашата ни най-доброто от българското вино.
Това е „средната класа“ – гръбнакът и на икономиката, и на българското вино. Докато я има и я подкрепяме, купувайки вината на българските производители, ще имаме шанса да пием истинско, качествено вино, с което да можем да се гордеем пред света. Позволим ли да изчезне – губим не само българското вино, но и съществена част от културната си идентичност.
