За винените любители въпросът не е труден – в Царев брод. Още с появата на вината от сорта Гергана и първата им публична премиера избата привлече цял кръг от заклети фенове. Заслужено, при все че не е само Гергана – цялата гама вина на изба Царев брод заслужава внимание със своето качество и почерка на енолога Ники Кръстев. Спомням си един дочут диалог при първото им появяване на „Дивино“ – някъде преди 6-7 години: „Кажи какво да пробвам?“ – „Има там едни – Царев брод“ – всичко!“. „Всичко“, на такъв голям винен фестивал, където трябва добре да прецениш силите си, е наистина сериозна препоръка. Но през годините Царев брод доказаха, че не е случайна.
Разбира се, виното винаги е въпрос на вкус. Познавам фенове на техния Пино ноар, други предпочитат предимно белите им вина. Но безспорно Царев брод е сред избите, които определят облика на съвременното българско вино. Не са от онези, които залагат на агресивния маркетингов и рекламен подход или, както казваше един приятел-енолог – „правят по три кълбета на ден в социалните мрежи“. Но въпреки това са разпознаваеми и ценени от винените хора. Ники Кръстев си работи последователно, методично и целенасочено. И нещата се получават.
За мен той е особено ценен за винената ни общност – не само заради добрите вина, които прави. Ники Кръстев е от хората, които имат задълбочени познания върху основните проблеми и процеси в лозаро-винарския сектор. И от малцината, които отделят от времето и силите си, за да бъде полезен за решаването на проблемите и устойчивото развитие на бранша. Сред тях са не само проблемите с количеството и качеството на лозовите ни масиви, но също и – особено важен за мен, въпросът за запазването на капацитета и повишаване нивото на образованието в лозаро-винарската сфера – и по отношение на средното образование – където проблемите са най-големи и често подценявани, и на академично и изследователско ниво.
Знам, че всичко това може би не е толкова важно за винения любител, който оценява работата на енолога по съдържанието в чашата си, но ако искаме да пием дълги години все по-добро българско вино, трябва да отдадем заслуженото и на хората, които са се посветили на устойчивото развитие на бранша.
Но да се върнем към избата. За нас, софиянци, посещението в Царев брод си е малко предизвикателство, ако не бъде съчетано с нещо друго. Въпреки, че регионът е изключително красив и предполага не само наслаждаването на природните красоти, но и досега до историческото наследство от старите столици Плиска и Преслав, както и посещението на единствения в Европа скален релев от ранното Средновековие – Мадарския конник – част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
От дълго време имах желание да посетя Царев брод и ето, че ми се отдаде такава възможност. От опит знам, че да отидеш в изба по време на активния гроздобер, е предизвикателство, което носи сериозния риск много да ти се „зарадват“ или с други думи, да не могат да ти обърнат нужното внимание. Обаче, за моя – и на всички бъдещи посетители, радост, изба Царев брод е създала нужния капацитет да посреща гости дори и в най-натоварените моменти. Това предполага и разходка сред лозята – които са в непосредствена близост – на практика около самата винарна, и дегустация при максимален уют и професионално отношение. Изобщо наред с добрата инфраструктура видях един екип, който остави много приятни впечатления със своята сърдечност и компетентност.
При все, че Ники Кръстев бе изключително зает с приемането на Совиньон блана, нямаше как да не отделим малко време и да не разгледаме и поговорим за хита на този сезон – естествено пенливата Гергана 2019, която предизвика фурор сред малцината ценители, успели да се сдобият с максимум 2 от общо 400-те бутилки. Въпреки огромният интерес, Ники не бърза – следващата реколта отново ще бъде силно лимитирана – само 800 бутилки. Всичко се прави ръчно, а и енологът иска да изпипа докрай всеки един детайл в производството. Така че, придобиването дори и на една бутилка няма да е лесна цел, но пък ще е интересно предизвикателство за винените любители.
Казват, че най-ценното качество на госта е да знае кога да си тръгне. Така че и аз се опитах да не прекалявам с гостоприемството на домакините от изба Царев брод. Оставих ги да се фокусират върху дейностите по гроздобера, но не и преди да се насладя на лозовите им масиви – прекрасна гледка, която ще я помня дълго!
