Владимир Георгиев: Вината на „Винпром Свищов“ се харесаха и в Китай

 

С Изпълнителния директор на „Винпром Свищов“ Владимир Георгиев разговаряме за резултатите след първото участие на избата в ProWine China. Но освен за новите брандове-медалисти на избата и за перспективните експортни пазари за българските производители, няма как да не засегнем и най-сериозните проблеми пред бранша, свързани с необходимостта от промени в нормативната рамка, подкрепящи развитието на винопроизводителите и противодействащи на нелоялните практики.

 

 

Разкажете за резултатите от участието на ProWine China?

 

Това бе успешно посещение за нас, имайки предвид, че „Винпром Свищов“ за първи път отива на ProWine China. Имахме над 10 срещи с дистрибутори, вериги, желаещи да правят “private label”. Впечатленията ми са сложни. Първо, комуникацията е трудна. Без добър преводач от китайски език, какъвто, за щастие успяхме да намерим – българин, който работи и живее там, вероятно нямаше да успеем да направим и половината срещи. Говори се почти само китайски.

Интересът на китайския пазар е към червени вина и червени отлежали в бъчви вина. Такива ние имаме. И те много се харесаха на китайците. Особено нашият премиум клас – Imperium и Legio I. Това, което ми направи впечатление, че не са предубедени към българските вина, каквито са европейските партньори. В Европа, чувайки името „България“, обикновено те причисляват към т.нар. Централноевропейските и Източноевропейските страни, и съответно те поставят в ниския ценови клас. Много рядко можеш да влезеш в по-висок ценови сигмент, и то със супер вина, и само при някои малки, бутикови сделки.

В Китай е различно. Опитват виното и ако им хареса, приемат цената. Разбира се, не безапелационно, но все пак приемат по-високата цена. Тоест, пазарът е добър за нас, за България. Защото можем да реализираме нашето висоококачествено вино. За разлика от европейския пазар, където не може да постигнем съответстваща цена за качествените ни вина.

Надявам се, да продължим тенденцията, която се оформя за нас на китайския пазар. Трудно ще е, защото е много отдалечено, комуникацията е сложна, но ще се постараем.

 

Освен китайския пазар, кои са другите перспективни пазари за „Винпром Свищов“ – какви са експортните ви цели?

 

Ние се насочваме основно към Германия като екпортен пазар, защото използваме елемента, че сме редовни участници на Berliner Wine Trophy и спечелихме за тази година Best Producer of Bulgaria, а това е най-големият конкурс под егидата на OIV – Международната организация по лозата и виното . Този конкурс показва на берлинските байери кой производител могат спокойно да представят на немския пазар.

Така че, базирайки се на признанието за Best Producer 2019 и насочвайки се към Best Producer 2020, се надявам да навлезем сериозно на немския пазар. Другите исконни европейски пазари са Полша, където се търсят предимно полусладки вина, и Обединеното кралство.

 

Няколко думи за новите брандове на „Винпром Свищов“?

 

Най-новият ни бранд е “Chateau Svishtov”. Това е една серия, която е в ниския-среден ценови сегмент – малко над другите ни линии  – “Aureus” и новата „VINIA”. Представлява прекрасно съчетание между цена и качество. Това вино се доказа и на международните пазари, защото с Chateau Svishtov Merlot 2018 спечелихме златен медал на Asia Wine Trophy.

А с другата ни нова серия – VINIA Sauvignon Blanc 2018 спечелихме също златен медал на този конкурс. И наистина, вината са страхотни като съчетание цена-качество и като изпълнение са перфектни!

Интересното при “Chateau Svishtov” е, че искаме този бранд да го развием не само на пазара, но и като предпоставка за развитието на винен туризъм в Свищов. Искаме да направим истинско шато. Имаме идея къде ще бъде. Имаме и сградата, просто трябва да придвижим инвестиционните планове и реализираме този проект.

 

Виждате ли потенциал във винения туризъм в региона?

 

Трудно е, защото въпреки мнението на мнозина, че Дунав е един много хубав път, по който плуват пълни с туристи кораби, които могат да спират и да слизат навсякъде, за съжаление реалността е малко по-различна. Корабите наистина си плуват, но в Свищов много-много не спират. Необходимо е да има и включване на местната власт, която да създаде условия за това – да развие Пристанище Свищов, да развие и други туристически атракции в района, за да може да има смисъл круизните компании да го включат като спирка в маршрута си. Това е единственият път. Свищов е доста отдалечен от другите пътища.

 

Участвахте и в конференцията „Българското вино в 21 век“ – част от Divino.Taste.2019. Какви са изводите Ви? Какво трябва да се промени в нормативната база, за да се достигне до създаването на функциониращ бранд “Wine of Bulgaria” и съответно структура, която да го управлява?

 

Въпросът бе зададен правилно – „Какво трябва да се промени в нормативната база“. Именно това е крайъгълният камък – нормативната база. Оттам трябва да се тръгне. Да се дефинира такава структура, да се регламентира нейното финансиране – и от бранша, и от държавата, да се определят съответно и нейните регулационни и контролни права. Това би позволило създаването на бранд “Wine of Bulgaria”.

Без съмнение това ще бъде много важна структура и е много съществено нормативната рамка да гарантира нейната прозрачност. Ако повтаря сегашните структури – НЛВК, ИАЛВ, където и с микроскоп не можеш да прозреш какво се случва, няма да има успех и добро развитие за българското винопроизводство. Трябва да имаме една демократична и прозрачна структура, която на базата на нормативната уредба да може ефективно да работи. Иначе няма да се получи.

 

Един малко по-деликатен въпрос, свързан с проявите на нелоялна конкуренция. „Винпром Свищов“ произвежда всеки литър вино от собствено грозде. Други от големите, обаче, използват различни практики. Какъв е начинът да се излезе от този модел, защото той уврежда не само конкуренцията, но и имиджа на българското вино?

 

Докато няма сериозен орган, който да следи за прекратяване на тези практики и който да си влезе в ролята, те ще си продължават. Както когато един от телефонните измамници, като го попитаха по телевизията „Докога ще лъжете възрастните хора?“, отговори „Докато има балъци“. Същото е – докато има възможност, ще има и нелоялни практики. Няма как да се спрат, просто защото някой е получил прозрение свише. Не можем да толерираме това и няма как с такива практики да влезем в 21 век като сериозни винопроизводители.

Или трябва съответните регулаторни органи да си влязат в задълженията или ще се продължава както досега и държавата ни ще си стои на дъното на винопроизводителния сектор в целия свят.

 

Още една важна за бранша тема, която бе сериозно засегната на конференцията – проблемът с кадрите. Вие срещате ли проблеми с това и как могат да се мотивират младите хора да останат в България?

 

Срещаме огромни проблеми. Но не мога да дам рецепта. Трудно ще бъде. Това е свързано със самата атмосфера в държавата. Не може да един млад човек да му кажеш „Ти защо не останеш да работиш тук в региона като агроном или технолог?“ При условие, че той има други възможности, че му предлагат много по-добри условия в чужбина. Това зависи от цялостната проекцията на държавата в съзнанието на младия човек. Той трябва на първо място да има желанието изобщо да остане в България, и едва след това да мисли дали да се реализира като агроном или винопроизводител. Борим се за всеки кадър – това е положението.

 

Накрая един опит за поглед в бъдещето. Къде виждате „Винпром Свищов“ след 10 години?

 

Целта ми е „Винпром Свищов“ да заеме подобаващо място сред винопроизводителите в България. А „подобаващо“ за мен е да сме сред първите 10 в страната – като продажби у нас и в чужбина. Това е моята цел и визия.

 

*Снимка към интервюто: “Винпром Свищов”