Това бе въпросът, на който се опитаха да си отговорят участниците в Националната конференция на българските винопроизводители „“Успехът на българското вино на световните пазари и у нас – мисия възможна ”, провела се в НДК на 27 март по инициатива на “Българската асоциация на производителите и износителите на вино” с подкрепата на The Wine Inside. Идеята за Борда бе представена от председателката на Асоциацията и организатор на Балканския винен конкурс и фестивал Галина Нифору. Отговорът към момента не е еднозначен, но той дава добра отправна точка по отношение на пътя, който трябва да се извърви. Изводите според The Wine Inside в пет кратки параграфа.
§ 1. Необходимо бе темата да бъде поставена и да започне дискусия. И то по начин, който да провокира дебати в бранша и да ангажира вниманието на институциите. В това отношение Конференцията бе полезна и навременна. Програмата и начинът на провеждане на събитието предоставяха възможност да се чуе позицията на избите (което е най-важното), да се сондират нагласите в ресорните държавни институции (Министерство на земеделието, ИАЛВ, Министерство на икономиката), да се представят моделите и добрите практики при създаването и управлението на маркетингови организации в други държави, да се покажат и добрите практики и у нас, да се потърсят нови инструменти за финансиране, да се включат подпомогнат процеса и водещи специалисти по маркетинг и реклама. В този аспект конференцията постигна своята цел.
§ 2. Институциите не смятат, че браншът е силен. Това бе основното послание, което отправиха, директно и индиректно, представителите и на МЗХГ, и на ИАЛВ. Може да звучи обидно, но по-важното е, че е искрено. Всъщност обидно бе не някое от изказванията на участвалите, а липсата на представител от Министерство на туризма. Въпреки, че и аз да бях на тяхно място, след лансирането на продукта „Винено-кулинарни маршрути“, бих избягвал да се появявам на публично място известно време. Но това е друга тема.
Факт е, обаче, че докато браншът е разпокъсан, разединен и противопоставящ се, не е възможно да осъществи онова въздействие (и натиск) върху институциите, което да ги убеди да извършат необходимите промени, водещи до преодоляването на проблемите пред българските винени производители. Перспективите – или оставане в зоната на комфорт с обичайното „държавата с нищо не помага – трябва да се оправяме сами“, или търсене на някакви работещи форми за партньорство между бранша и институциите, които, стъпка по стъпка, да подобрят процеса на взаимодействие. Докато това не се случи, ще продължим само да си говорим за по-обособени винени региони, за адекватни модели на финансиране, за създаване на дългосрочни приложими стратегии, в които държавата да има ангажимент и пр.
§ 3. Ще „изядат“ ли големите малките? Дискусията показа, че в бранша има редица натрупани проблеми, които не могат още дълго да бъдат замитани под килима. Трябва да бъдат ясно поставени, обсъдени и постепенно решавани. Няма как да има съгласие, докато определени лоши практики – и в производството, и в маркетинга, са модел на поведение за едни и абсолютно неприемлив подход за други. Цитати по време на дискусията от типа „Няма да се оправим, докато някои сипват вода във виното“ и „Аз не плащам на ресторантите „на тапа“, ама други го правят“, можем лесно да отдадем на емоциите, но можем и да се замислим над тях. Ще ги оставя без коментар, но не и без внимание. За добро или лошо, големите и малките производители са свързани – и по отношение на експорта, и по отношение на вътрешния пазар. Вярно, че силите са неравни, но ако допуснем „малките“ да изчезнат, това означава, че ще допуснем да се заличи профилът на българското вино. Защото те са тези, които не разполагат с количества, но създават неговия образ. Дано не подценим тази тема, преди да е станало прекалено късно.
§ 4. Кой има нужда от Винен маркетинг борд? На практика всички. Всички имат интерес да изнасят повече и на по-високи цени. Да бъдат подпомагани за участието си в световни изложения и конкурси чрез логистика и договаряне на по-добри условия, да бъдат консултирани при изготвянето на проекти, осигуряващи им финансиране. Дори и тези, които не разполагат с обеми за износ, биха имали полза, ако вината им бъдат по-добре оценени от вътрешната публика и съответно налични в регионални винени листи в ресторантите и хотелите в областта, а избата им стане част от една добре изградена инфраструктура на винените маршрути. Всъщност може да звучи парадоксално, но подемът в българското вино през последните 10-на години създава фалшивото усещане, че, разполагайки с качествен продукт, всеки може да се спасява поединично. Само че светът е голям и конкуренция дебне отвсякъде. И ако днес можеш да оцеляваш сам, утре може да се окаже, че другите са били по-съобразителни и вече те притискат в ъгъла. Важно е да се мисли в перспектива!
§ 5. Кой ще създаде и управлява Винения маркетинг борд? Този въпрос вълнува всички. Но тук трябва да направим едно важно уточнение. За разлика от много други проекти, тук не е решаващо кой първи ще представи идеята или ще регистрира бранда (без значение дали говорим за Винен маркетинг борд или за отдавна дискутирания бранд „Вино от България). Първо, защото това не може да е една частна инициатива – необходим е ангажиментът на държавата. И по отношение на регулациите, и по отношение на съфинансирането. Но и не може да е една чисто държавна инициатива – необходима е подкрепата на винопроизводителите. Второ, за да застане браншът зад тази идея, трябва да има съгласие и подкрепа към личностите, които ще я осъществят. Нещо повече – трябва да има съгласие, че ще се спазват стандартите, които ще се заложат и ще бъде поет и приспадащият се на всеки финансов ангажимент. За да се стигне до там, трябва да се извърви сериозен път. Необходимо е дискусията да бъде продължена – и в рамките на браншовите организации, и чрез взаимодействие с институциите, и чрез работни групи и нови публични формати, които да придвижат идеята до нейното осъществяване. Едно е сигурно – изпусне ли се импулсът, е напълно възможно да се пропусне и възможността. За съжаление времето не работи в наша полза и никой от конкурентите няма да ни чака. За щастие – почти всичко зависи от нас.
*Снимката е предоставена от “Българската асоциация на производителите и износителите на вино”. Фотограф: Божидар Марков
