Обичате да ходите на винени събития, нали? И аз обичам. Сега няма, ама скоро пак. Надявам се! Нали мерките падат нато кестени по главите ни есенно време. А забелязяли ли сте, че не минава голям винен форум, на което да няма представители на един определен контингент, посещаващ го най-вече заради количествените измерения на броя предлагани за дегустация вина? Та тези господа, след като са понапреднали в материала, не устояват на изкушението да не запознаят човека от съответния щанд (напоследък обикновено това е собственикът или енологът) с утвърдената си житейка философия: “А бе, не е лошо, ама от домашното по-хубаво няма!”. На което събеседникът му по неволя, който до момента обширно му е разказвал за лозя, почви, добиви, сортове, винификация, купажи, отлежаване и пр. (защото човекът с размах му е казал, че ще пробва наред), замълчава с виновно наведена глава.
Аз лично съм присъствал много пъти на подобна гледка, докато търпеливо съм чакал реда си, за да опитам вино, което ме интересува. И ако съм проявявал неблагоразумието да поискам бяло вино, философът-домашно-вино-центрик, който все още се навърта около щанда, веднага ме е засичал: “Червено пий! Всички песни са за червеното вино, само една има за бялото – “Ой, ти, бяло вино – що не си червено!””. След тази фраза аз пък замълчавам виновно – не съм явно подготвен за дегустацията, при все, че фолклорът изглежда е дал своите ясни и недвусмислени указания.
Търсил съм тази прословута песен и никога не съм успявал да я открия. Но пък все ми изскачат разни песни за виното, над които си струва да бъде поразсъждавано. Говорим за съвременния фолклор – този, който озвучава всяка уважаваща себе си механа. Няма да се спирам на вечните шлагери за виното на Веско Маринов – те бяха причина известно време да бъда въздържател. Обаче други неподозирани класики ми подсказа гугъл, като написах “ой, ти, бяло вино, що не си …”. И така – първите (три) по време ще бъдат по-силни по право:
Започваме с Николай Славеев и “Най-хубавото вино е Мавруд”. Много добро продуктово позициониране – от една страна местен сорт, от друга – Защитено наименование за произход, и то още с началото на припева – “най – хубавото вино е от Асеновград”. Следват определени дегустационни бележки: “пенливо и горчиво на вкус и аромат”. Е, може би не е първото нещо, с което бихме свързали Мавруда, но защо пък не – скоро опитах естественопенливо вино по класическа технология от Широка мелнишка и резултатът бе много приятен. Няма препоръки в псента за оптималното съчетание с храна, което в известна степен е недостатък, предвид факта, че може умело да се вплетат някои местни кулинарни специалитети, но пък това се компенсира от целогодишното му потребление – “най – хубавото вино за жега или студ”. Изброеното дотук се верифицира с убедителните аргументи на автора, в резултат на представителна социологическа извадка: “Сто земи, сто държави съм обиколил, но такова вино още нийде не съм пил”.
Оркестър Неврокоп обаче, оспорватдонякъде твърденията от предходния абзац с хита “Бяло вино ми се пие”. Не можах да намеря самия текст и се наложи да се заслушам неколкократно в песента. В нея лирическият герой се обръща към единствения събеседник в този самотен свят, способен да разбере вътрешните му терзания – собствената му душа, разбира се. Информацията за сорта или органолептичните характеристики на виното тук липсва, но пък придобиваме представа за сезона – “по-далеч са вече тия – черна нощ и бяла зима”. Ама пък, не са и твърде далеч, щом “бяло вино в късна есен, душо моя, пак към пролетта ме връща”. Тук лирическият герой определено спечели моята съпричастност, тъй като, както вървят нещата, и при мен лятото тази година може да се окаже липсващият сезон, по който наесен да тъгувам с бяло вино. Разбира се, никоя песен не заслужава да завършва така песимистично. Психолозите казват, че ако ние самите не повярваме в себе си, трудно ще накараме другите да вярват в нас. Така че финалът“бяло вино ми се пие – още хляб в мене има”, ми вдъхва оптипизъм, че докато има бяло вино, има и надежда и нещата някак си ще дойдат на мястото!
Хляб има и в хита на Радостина Паньова “Ой, винце, винце”. Първо, веднага прави добро впечатление, че се залага на автентичния продукт – “Ой, винце, винце – гроздово зрънце” – звучен шамар от Радостина на някои порочни практики за винифициране, без използване на дори зрънце грозде, които, за жалост, често подкопават доверието в целия бранш. След като сме се успокоили по отношение на произхода, можем да минем нататък. Уви, в песните, както и в живота, добрите вести се редуват от лоши – “кой те тебе пие, без жена спие”. Е, лоши-лоши, колко пък да да са лоши? От една страна, това е може би най-приятната мярка за социална изолация, която ни се наложи да изтърпим през последните месеци, а от друга, за дългогодишните семейни двойки можем да приемем, че е жадуваната глътка заслужен отдих един от друг. Тук е мястото да отбележим, че в някои по-стари сборници пасажът се среща и като “кой те тебе пие, жена си вечер бие”. Както се вижда, във версията на Радостина недопустимото насилие над жени не само напълно е преодоляно, но от някои косвени семантични асоциации можем да предположим, че еманципацията се е наложила с пълна сила и ролите вече са разменени. Аз, обаче, съм против всички форми на домашно насилие и пледирам виното да се върне към своята естествена, благородна и социализираща функция!
Та така с песента за бялото вино, дето не било червено. Митът е разбит още в първите три резултата от търсачката. Несъмнено, обаче, си струва, да бъдат издирени и анализирани песните, отнасящи се до виното. Убеден съм, че наред с баналните аналогии и досадните клишета, могат да се намерят много оригинални стихове, за които би си струвало да вдигнем наздравица!
