Wine & Spirits Show 2022 ( 7 – 9 април) предложи на посетителите огромен избор от вина – както от българските изби, така и от портфолиото на фирмите-вносителки. На събитието някои от най-добрите ни изби представиха новите си реколти, а имаше и дебюти на нови производители – при това доста впечатляващи и интересни. Няма как да не съм удовлетворен и от участието с обособена визия на избите от Българската асоциация на независимите лозаро-винари. Днес обаче ще избера друг ракурс и ще се спра на богатата съпътства програма, която организаторите от Дивино и Интер Експо Център бяха предложили, и по специално на майсторските класове.
Трудно ми е да преценя дали производителите на дестилати и бира могат да „откраднат“ част от винената публика, но трябва да признаем, че чрез майсторските класове, които проведоха, направиха всичко възможно това да се случи. Разбира се, „винените“ майсторски класове не им отстъпваха като подход и качество – и в двата класа на Яна Петкова, и в класа на Александер Ристовски. Но там бих казал, че нямаше особени изненади – когато и да слушаш Яна Петкова, винаги има какво да научиш – и то по един интересен, диалогичен и ненатрапчив начин, което е далеч по-впечатляващо умение и от огромните ѝ винени познания. Но това и който не я познава, но е чел книгата ѝ „А, Б, Вино“ вече го знае.
Яна проведе два майсторски класа – „Открийте вината на Калифорния“. Всеки от нас има своите любими калифорнийски вина – такива, които е пил и такива, които би искал да пие. Но фокусът тук бе върху съотношението цена/качество при базови калифорнийски вина. Дегустирани бяха 8 вина, които не все още не са в портфолиото на българските вносители, предоставени от Департамента по земеделие на Съединените щати (USDA), който впрочем представи на Wine & Spirits Show над 50 нови вина. Сега, за мен вината за цената си бяха добри и вероятно ще намерят своите вносители. Но и да не намерят, защото световните пазари доста се объркаха и доставките значително се оскъпиха през последните години, за мен друго е важното. Вие представяте ли си нашите Министерство на земеделието най-вече, но и Министерство на туризма, Министерство на икономиката, че и Министерство на външните работи, ако щете, да наемат щандове на винени изложения по света, за да представя вината на българските изби и да им търси вносители? – Нали? – Но не пречи да помечтаем, докато пием доста приятните базови калифорнийски вина.
Другият майсторски клас на Яна Петкова бе „Високите вина на Европа – подбрана селекция от портфолиото на Hedonist Wines“. Дегустирани бяха вина от лозя с голяма надморска височина, отглеждани в почти екстремни условия в Италия и Испания. Интересен ракурс и много интересни вина, пък и, струва ми се, поради климатичните промени в бъдеще тази тема ще става все по-актуална. Виждал съм как се обработват лозята в Мозел и съм си обяснявал защо с всяко следващо поколение все повече от тях стават пустеещи. Спомням си и как още преди години един от най-престижните производители в Алто Адидже разказваше, че от година на година се налага да инвестират в лозя на все по-висока надморска височина. Представянето на Яна потвърждава тази тенденция – високите лозя се отглеждат много по-трудно и по-скъпо, което в една относително недалечна перспектива предполага, че цените на вината от много от класическите региони ще нараснат. Но в същото време климатичните промени създават добри условия да се произвежда добро вино в райони, в които до скоро това бе немислимо. Темата за климата някак излезе от общественото внимание в последно време поради фокусът върху други драматични събития, но, за жалост, искаме или не, тя няма как да ни отмине.
Александер Ристовски, винен експерт и преподавател, представи интересен майсторски клас „Tikveš Châteaux & Domaines“ – вертикална дегустация на Barovo Red (Северна Македония) и Terrasse à l’Ombre (Южна Рона). За масовата публика името на „Тиквеш“ вероятно до момента се свързва с ракията, която сериозно се наложи на българския пазар. Но мащабите и амбициите на фирмата са значително по-големи – под „шапката“ на Tikveš Chateaux & Domaines в Северна Македония са Domaine Barovo, Domaine Bela Voda и бутиковата Domaine Lepovo. Интересният момент – „Тиквеш“ притежава и Château de Gourdon в Рона, Франция. Майсторският клас целеше чрез дегустация на три реколти от две много награждавани вина – Barovo Red и Terrasse à l’Ombre (което две поредни години е носител на титлата Най-добро вино от Код дьо Рон на Mundus Vini) да покажат философията на избата и уменията на енолозите ѝ. Не може да се отрече, че съседите ни работят наистина много прецизно и последователно, за да поддържат високото ниво на вината си. За мен лично остава загадка защо такива сериозни инвестиции са били насочени към Рона, вместо да се разширяват с придобиване на изби и показване на достойнствата на вината от региона. Но ние тук, на Балканите, винаги сме я имали тази черта – описана или загатната и в редица класически литературни произведения.
А отвъд винените презентации също се случваха интересни неща в съпътстващата програма. Ирина Стефанова, маркетинг мениджър на независимата микро-пивоварна Hills в Перущица, представи „Истинска бира, що е то?“ – доста обстойна и задълбочена презентация за производството на висококачествена крафт бира, стиловете и изискванията към всяка от съставките, които я изграждат. Изборът да се дегустира тяхната Weinbeere приемам като намигване и протегната ръка именно към винената публика. Този майсторски клас провокира в мен доста въпроси, свързани със създаването на устойчиво производство на крафт бири в България. Въпреки, че вече от няколко години в този сегмент се наблюдава значително развитие, може да се каже, че българските производители все още извървяват първите си стъпки. За много от топ бирите голяма част от съставките продължават да се внасят – малца, хмела, маята. Но тук трябва да отбележим, че някои вече използват изцяло български продукти. Силно се надявам, че в една немного далечна перспектива това ще е водещ принцип и във все по-голяма степен ще ставаме свидетели на „райониране“ на най-добрите производители на малц и хмел в България.
И понеже качествените питиета ни позволяват бързо да преодоляваме времето и пространството, от микро-пивоварната в Перущица се пренасяме на Карибите с майсторския клас на Юлия Костадинова – дегустатор на Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles „Карибски ром агрикол от Гваделупа“. Всеки ценител на рома има своите предпочитани марки, но вероятно малцина знаят какво е всъщност „агрикол ром“ и къде са разликите с традиционните ромове. Юлия не само обясни основните разлики – накратко ако традиционният ром се произвежда от захарна меласа, която остава след производството на тръстикова захар, „агрикол“ ромът се дестилира от сока от захарна тръстика, което определя защо той е само около 5 процента от световното производство и защо цената му е значително по-висока. Разбира се, има и стриктни географски ограничения кои са регионите от които може да се произвежда „агрикол“ ром, както и редица специфики при дестилацията му. Но идеята ми не е да преразказвам чудесната презентация на Юлия, а само да ви провокирам да опитате и този стил, ако още не сте го направили.
И от Карибите – отново към добрата Стара Европа и по-специално Шотландия, където Николай Нейков, уиски посланик и лектор, представи майсторския клас „Скоч уиски и храна: същност и ритуали“. Наред с обстойното представяне на дестилериите, дегустацията на 5 скоч уискита в различни стилове и от различните региони на Шотландия със съответните им кулинарни предложения в голяма разклати класическата представа, че уискито най-добре се съчетава с ароматна кубинска пура.
Няма да бъде справедливо, ако не отбележим, че за да се насладят участниците пълноценно на дестилатите по време на майсторските класове, значителен принос имаха и специалните чаши на Riedel, които бяха специално предназначени за дегустация на ром и на уиски.
Финалът бе за един доста атрактивен майсторски клас – „Работилница за коктейли“, проведена от Павел Памукчиев от Travel Cocktails – най-добър барман на България през 2018 и в топ 20 на най-добрите бармани в света на глобалните финали в Берлин. Факт е, че за 2 часа никой няма да стане професионален барман, но поне основните техники и най-главните принципи при забъркването на коктейли бяха много атрактивно представени. А най-важното при всеки процес на обучение е забавлението – то бе неизбежно при отборното съревнование между участниците в майсторския клас за създаване и презентация на най-добър авторски коктейл.