Всъщност нужно ли е изобщо обобщение? Не може ли виненият живот просто да си върви, без да бъде анализиран и обобщаван? И не е ли всяко обобщение подвеждащо – съзнателно или не?
Всяка година си задавам тези въпроси, когато дойдат тези последни декемврийски дни и седна пред компютъра. А най-вече си ги задавах миналата година, когато по покана на сп. „Мениджър“ направих такова обобщение на базата на много данни, включително от Международната организация по лозата и виното (OIV) и :Министерството на земеделието. Но и самото съставяне на статистиките и докладите също е въпрос на методология и интерпретация. И носи много рискове. Именно заради своята институционалност. Затова приемете следващите редове като свободна форма на текст, описана субективно, на база на личните винени преживявания на автора, срещите и разговорите, пътуванията…
И така. Може би най-важното за мен е, че 2023 показа, че винената ни общност е жив организъм, който може да оцелява и да се развива, въпреки всичко – въпреки липсата на дългосрочна държавна политика, въпреки нелоялната конкуренция, високата инфлация, тежката международна обстановка и пр. Отново се насладихме на вината на нови изби и проекти. Отново имахме възможност да посетим прекрасни винени събития – обмислени, визионерски, с изявения личен почерк на организаторите и участниците в тях.
Това не би могло да се случи, ако няма винена публика, която е достатъчно компетентна и подготвена, за да ги и оцени и посети. Все по-малко са тези, които приемат поканата на изложителя зад щанда да опитат всичко. Дегустациите носят познавателен елемент – търсят се открития, а не „да си пийнем“. Не че в последното има нещо лошо, но уточнението е важно, защото задава профила на основната част от посетителите.
Подготвената винена публика е в основата и на многобройните нови винени места – в София и по-големите градове, които отвориха врати през 2023. Повечето концептуални, с акценти на българското вино, или дори на натуралните вина. Нишов подход, който дава много надежди за следващите години.
Сериозен импулс има и в развитието на винения туризъм – засега все още преобладава “експортният”, но вярвам, че скоро и ние ще можем да привличаме туристи към българските изби и региони.
Като пишещ човек, не мога да не изпитвам удовлетворение и от факта, че бе учредена и връчена , съвместно от Divino и The Wine Inside, наградата за винена публицистика на името на Ясен Бориславов, който толкова рано си отиде. Вярвам, че тя ще е допълнителен стимул за привличането на все по-добри “пера” към винената тематика и създаването на все по-качествени текстове за българското вино и хората, които го създават.
И за да не си помислите, че пиша тези редове след края на някоя дегустация, ще кажа, че всичко, посочено до момента, не променя факта, че много от проблемите от последните години ще си ги пренесем и в 2024. Вероятно ще продължим повече да внасяме, отколкото да изнасяме, а когато изнасяме, няма да получаваме добра цена за вината си. Вероятно браншовите организации ще продължат да са неубедителни в своята тежест – а оттам и в исканията си пред институциите. Вероятно големите ще се опитват да продължават да „задушават“ малките, навсякъде където могат – и в присъствието си във винените листи на ресторантите, и в дъмпинговите цени на вината, чрез редица практики – най-безобидната от които е импорт на евтини вина, продавани под собствена марка. Но… действителността е такава – и в нея трябва да оцеляваме и да се развиваме. Впрочем това важи не само за винения бранш.
Но българското вино ще продължи да бъде все по-добро. Защото носи много смисъл – и на създателите си, и на ценителите си. Затова имаме изби, които предпочетоха даже да затворят, но да не направят компромис с качеството на вината си. Въпрос на ценности и светоглед. И в това винаги ще има приемственост. Това е смисълът, който ме вдъхновява да вдигнем наздравица за Новата 2024 година с чаша прекрасно българско вино!
