Емоциите покрай класацията Divino Top 50 и наградените вина и изби вече поутихна. Ясни са големите победители в отделните категории, ясни са и останалите победители – всички участници в класацията. На събитието за първи път бе връчена и награда за винена публицистика на името на Ясен Бориславов. Наградата е присъждана съвместно от DiVino и The Wine Inside. А първият ѝ носител е Ани Коджаиванова от „Капитал“. В следващите редове ще ви разкажа малко повече за смисъла на тази награда и критериите, по които ще бъде връчвана.
Ще започна от това колко задължаващо за нас бе, че наградата носи името на Ясен Бориславов. Не само защото българската винена общност загуби твърде рано едно от най-добрите си пера. Всъщност загубата е за цялата българска публицистика, доколкото в последните години тя се крепи на таланта и съвестта на отделни донкихотовци. Обикновено те не са разбрани и оценени нито от медийния пазар и масовата публика. Не и навреме. И въпреки това не губят мотивацията си да пишат истината. Защото погледът им към бъдещето е малко по-далеч от делничната суетня.
Ясен бе човекът от екипа на Дивино, с когото може би се познавах най-слабо. Виждахме се на винени събития и си кимвахме. Може и да сме разменяли по някоя дума. То и по винени събития с кого по-напред да си кажеш нещо – цялата винена общност е там. Срещате погледи, вдигате чаши, усмихвате се, кимвате си. Виното ни събира… Думите понякога са ненужни…
Сега, разбира се, не мога да не съжалявам, че не съм общувал повече с Ясен. Особено след като решихме наградата да е на негово име и се запознах или си припомних и много от „невинените“ му текстове. Но това е пропуск, който, уви, не мога да наваксам.
Оставам, обаче, с надеждата, че от това общуване с него, като човек и преподавател, са се обогатили студентите му – настоящите и бъдещите български журналисти. И това, всъщност, е много по-важно, защото утре те ще бъдат съвестта на обществото ни. Или поне са професионално призвани да бъдат. Въпрос не само на подготовка, но и на личен житейски избор.
Характерно за перото на Ясен бе, че независимо дали пише за виното или за политиката или тежките проблеми, с които се сблъскват най-уязвимите социални групи, ясната му позиция, ерудицията и финото чувство за хумор (но където трябва то е и доста по-експресивно изразено), отварят пред читателя много повече врати – исторически, философски, смислови, за да се потопи максимално пълноценно в преживяването си от досега с текста.
Този подход за разказване на истории искахме да зададем и с учредяването на наградата за винена публицистика „Ясен Бориславов“. Наясно сме, че летвата е много висока и вероятно дълго време ще остане недостигната. Но това не е притеснително.
Притеснително е, че в медийното ни пространство текстовете за вино, да не говорим за винените медии, са критично малко. Добрите текстове за вино – още по-малко. Това е парадоксално, на фона на огромния подем в производството на все по-добро българско вино. И на функцията на винената публицистика да информира и да сближава винената публика с постиженията на избите и енолозите. Да съдейства за повишаването на винената култура, за поставянето и разрешаването на проблемите пред гилдията, за устойчивото развитие на българското винопроизводство, в условията на безмилостна външна конкуренция и абдикирала държава.
Затова решихме, че такава награда трябва да има. Че колкото и да са малко тези автори, те са част от винената общност и трябва да бъдат насърчавани. Разбира се, като при всяка награда, изборът на победителя може да предизвика спорове или да не се хареса на всички. Приели сме го и това. И за виното, и за словото.
Тук е мястото да уточня, че подходът за оценяване на винената публицистика трябва да е комплексен. Има автори с много силни и вълнуващи текстове, които обаче пишат ако и когато имат вдъхновение. Ние не подценяваме таланта им. Но писането за виното е като работата на лозето – ако я вършиш само когато имаш вдъхновение, трудно ще се радваш на хубаво вино. И с писането за виното е така – нужно е постоянство и професионализъм, които да не позволяват винените теми и проблеми да излязат от фокуса на общественото внимание.
Защото виното не е само това, което е в чашите ни. Виното е културен продукт. Или културологичен, ако така предпочитате. И носи със себе си много измерения. Затова и повечето винени личности са хора на духа и интелекта. И на съвестта. И на изявата на принципите си. В противен случай наистина биха се превърнали в една префърцунена затворена епикурейска общност, предизвикваща предимно присмех или съжаление.
В този аспект бе и речта на Емо Коралов на церемонията на Divino Top 50, но малко хора го чуха – имаше проблеми с озвучаването, а и гостите бяха фокусирани повече върху дегустацията на отличените вина. Но няма страшно – по-добре лошо озвучаване, но ясна позиция, отколкото идеални условия, но конформистко мълчание. Истинските думи винаги ще намерят начин да достигнат до своята аудитория.
И нека да си пожелаем наградата за винена публицистика „Ясен Бориславов“ да има винаги своите достойни и талантливи носители!
