Да. Буквално. Но този път – за добро! И за да бъдем точни, първи го стигнаха от Заара Естейт. Dogma Black Sea Aged Wine 2018. 250 бутилки – 125 Шардоне и 125 Совиньон блан, отлежавали в Черно море на 25 метра дълбочина за около 5 месеца.Условията – постоянна ниска температура под 9 градуса, налягане: около 4 атмосфери, тъмнина и непрестанно обливане от подводните течения. И ако не броим безбройните кораби, превозващи вино, и претърпели през вековете корабокрушение в бурното ни, „черно“ море – това е може би първият целенасочен опит на винарна да използва Черно море като естествена изба.
„Важно ли е това за българското вино?“. „Не е ли просто един маркетингов трик?“ „И какво, толкова ли е различно виното?“. Прочетох вече коментари в тази насока. Важно е. Да, важно е. И ще ви кажа защо.
Не защото Заара Естейт ще направи някакъв пазарен фурор с това лимитирано количество. Не бизнесът е бил в основата на идеята – а желанието за перфекционизъм. Възможно е дори експериментът да е на финансова загуба. Бутилката ще се продава за 130 лв. 250 бутилки, вече са по-малко. Т.е. максимум 250 винени ценители ще могат да я добавят в колекцията си. Дали вкусът му е различен – за мен определено, и паралелната дегустация със същите, но „класически“ вина, го доказа. Но нека сомелиерите кажат повече по тази тема.
Върху детайлите, обаче, е поработено сериозно – и с визията, създадена от обичайния заподозрян – Старият морски вълк Данчо Желев – The Labelmaker, и с включването на творците, ангажирани с изработката на металния етикет от Михаил Панайотов и желязната клетка по дизайн на Евгени Готев и изработка на Братя Чичеклиеви.
Естестко изпълнение на бутилката, в което единствено металната рамка, в кояо е поставена, ми идва малко „тежка“ – в буквален и преносен смисъл. Но това е лично мое мнение. А и вероятно това е било единственият начин да я съхрани във вида, който е имала при изваждането ѝ от морето.Интересно е и нестандартното решение за етикета-свитък на Simbioza Collective, напомня историите за странстващите из Световния океан писма в бутилки, носещи надеждите и зова за помощ на корабокрушенците. Много са историите, които морето може да разкаже.
И, разбира се, това, което веднага силно впечатлява, е естествената патина – „дело“ на морската флора и фауна.
По-важното е, обаче, че с експеримента си Заара Естейт разширяват географията на българското вино, обогатявайки стиловото му разнообразие. И макар това пътешествие да не се отдалечава много от морския бряг, то вече издува платната на нови и по-амбициозни опити за отлежаване на български вина на дъното на Черно море – защо не с включването на повече сортове и за по-дълго време?
Българското вино има нужда и от мечтатели, и от пътешественици, и от откриватели – от хора, които не се страхуват да се отдалечат от брега или да се гмурнат в дълбокото. Историята свидетелства, че тези хора често пъти не са били разбирани от съвременниците си, но днес всички се възхищаваме на Великите географски открития, които те са направили.
*Снимките в публикацията са предоставени от Заара Естейт.
