Елизабет – от традицията към бъдещето

Вината на Елизабет Портева от изба „Бендида“ (Бендида е тракийска богиня на плодородието, лова и Луната) впечатлиха не само мен, но и членовете на Винения клуб на The Wine Inside още преди три години, когато направих събитие с представяне на Младите български енолози. Впечатляващо бе тогава как един млад специалист (още ненавършила 30) се посвещава на работата с българските сортове. Още по-силно е въздействието от нейната работа днес, когато се вижда, че отношението към автентичността се е утвърдило като нейна философия и стил на работа.

Сигурен съм, че пред Елизабет е имало далеч по-лесни професионални перспективи след дипломирането ѝ. Особено при този глад на пазара за кадри. Да се заемеш да възстановяваш старата изба на прадядо си във винената Брестовица вероятно не е най-леката задача, с която едно младо момиче би се заело. Но фактите са такива – явно кръвта на вода не става. Днес този процес продължава – избата се разширява и доизгражда, за да се възвърне към някогашния си вид. И ако я посетите, ще видите, че за градежа се използват само естествени материали – камък, желязо, дърво. По-бавно става, но пък е по-хубаво.

Елизабет до портрета на прадядо си Методи Портев – основател на фамилната винарна.

Всичко се случва единствено с усилията на семейството. И ако реконструкцията е ангажимент предимно на баща ѝ Методи, който носи името на дядо си – основателя на избата, вината са изцяло в ръцете на Елизабет. А работата започва, разбира се, още на лозето. Има какво да се види и да се опита в тяхната малка семейна винарна! Толкова пъти съм минавал наблизо и все не намирах време да се отбия досега. Уютно! Малката занаятчийска изба, зеленият двор с изрисувани от местен художник бъчва, страстта на Ели да разкаже и да покаже какво прави, какво е замислила, чудесните занаятчийски вина в серии от по няколкостотин бутилки – всичко онова, което е в състояние да зарадва сърцето на винения ценител!

Елизабет работи основно с три български сорта – Мавруд, Рубин и Врачански мискет („“Врачанеца“ от Брестовица“, както го нарича). Вярва, че местните сортове най-добре могат да изразят лицето на българското вино. Почти всичко се прави ръчно и с минимална технологична намеса при винификацията. Истински занаятчийски вина – в най-класическия смисъл на понятието. А това, че се е фокусирала предимно върху трите сорта, не ѝ пречи да държи на приемствеността на традицията, като същевременно непрекъснато да експериментира с нещо ново и интересно.

Например „Ритуалното вино“ – само една бъчва Рубин от 50-годишно лозе, натурално вино с дива ферментация, изцяло ръчно вино, брано по изгрев слънце, ронкано 12 часа на ръце, мачкано с крака… Вино, което следва биодинамичния календар, бутилирано е ръчно и лично е надписано и подписано от Елизабет. Подобен подход е нещо повече от правене на вино – това е част от етнографската памет на региона. Елизабет експериментира и с дива ферментация в дамаджани, където количествата са съвсем лимитирани – по 60-70 бутилки. Тази година ще видим и премиерния ѝ Pét-Nat, дива ферментация, в два варианта – от „Врачанец“ и розе от Рубин.

Вината на „Бендида“ няма как да залеят пазара. Те са в нишата на онези ценители, които обичат да се наслаждават на автентичността, традицията, занаятчийския подход, личната отдаденост. Дали в днешния глобален и консуматорски свят, който обикновено пренебрегва детайла, хора като Елизабет имат перспектива? Вярвам, че да. Защото това са нещата, които осмислят виното – като култура, като история, като начин на общуване. Впрочем, уверете се сами – Брестовица не е далеч.