Това блиц интервю с Каролайн Гилби, MW, която вече е гостувала на страниците на The Wine Inside, се случи по повод на инициативата ни за осигуряване на достъпност за хората с увреждания до винените обекти и събития – “Cheers, together!”, за която ѝ разказах по време на Divino.Taste.2019. Вярвам, че примерът за нейната ангажираност към такъв проект в Румъния би мотивирал все по-голяма част от винената общност в България да стане съпричастна към каузата, с която сме се заели.
Как приемате инициативите, които целят да приобщават хората с увреждания към винената общност?
Мисля, че това е нещо много важно, с което ние – във винения бизнес, трябва да се ангажираме. Да направим виното достъпно за абсолютно всеки. Независимо дали е здрав или е човек с увреждания. В последните години съм част от румънския проект RoVineHud. Тази инициатива цели да събере виното и правата на хората с увреждания заедно. Реализира се в две основни направления – едното е благотворителност чрез фондонабиране, която да подпомага хората с увреждания.
Другото, което е особено важно – да приобщава хората, които са бенефициенти на този проект, най-вече младите хора с увреждания, да бъдат част и от организацията на винените събития – да участват в тяхното планиране и реализация, да влагат своята креативност, така че хората, които посещават тези събития, да ги виждат – да виждат, че те са част от тях. Да се види, че хората с увреждания са същите като всички нас. Те имат своите качества и своя талант – независимо дали са в количка или са незрящи, или имат друго увреждане. Така се постига най-важното – променя се начинът на мислене.
Това е най-трудното предизвикателство и пред нас – да променяме нагласите и стереотипите към хората с увреждания. И търсим най-адекватния подход, за да достигнем до винените хора – собственици на изби, барове, ресторанти.
Мисля, че много е важно да се осигури пълна достъпност за хората с увреждания. Румъния също среща тези предизвикателства, свързани с правата на хората с увреждания и достъпността – не всичко е така добре уредено, както например в Обединеното Кралство. Трябват много усилия, за да се промени начинът на мислене. Но ако можеш да направиш нещо добро и за виното, и за хората с увреждания, защо това да не се случи? Защо да не изградиш достъпна инфраструктура, така че те да са част от всичко това? И същевременно по този начин да насърчиш и другите да го направят.
Какво послание бихте отправили именно към младите хора с увреждания в България – как да не се чувстват изолирани от, да вземем пример с нашата инициатива, винената общност?
Запазете позитивното си отношение! Знаете ли, виното е нещо, което е свързано със споделяне, с щедрост, с гостоприемство. Добре е, че сте се ангажирали с такава инициатива и можете да обменяте идеи и с други, които го правят. Важно е да се обменя опит и да се споделят добрите практики в различните държави, така че хората с увреждания да знаят, че не са сами, да чувстват, че са приети. Така се променя и законодателството, когато е необходимо, и начинът на мислене.