„Бялата лястовичка – има ли я!“, пита се Моканина. И този символ на надеждата отдавна е напуснал границите на литературата и е заживял свой собствен живот в съзнанието дори и на онези, които времето е отдалечило от прекрасните разкази на Йовков…. През годините, в които следя работата на двамата енолози на Deuce Winery – Ники Колев и Лало Гешев, винаги успявам да видя „бялата лястовица“ във вината, които са представяли. И вярвам, че всички, които се вълнуваме от бъдещето на българското вино, се нуждаем от нейния полет.


Идеята на клубната сбирка “Премиерите на Deuce Winery”, организирана от The Wine Inside и нашите партньори от Growth Zone, на която специален гост бе Посланика на Грузия Н.Пр. Тамара Лилуашвили, бе да покажем вината от новите реколти, представени от техните създатели. Но, както обикновено се случва на тези събития, тя се превърна в нещо много повече от това.


Че Ники и Лало са интересни събеседници, е ясно за всеки, който ги познава. Когато към този тандем се присъедини и визионерът на проекта Данчо Желев, The Labelmaker, вечерта вече подсказва, че ще излезе от планирания времеви график. Защото виното се възприема в пълнота чрез общуването. Със създателите му и с хората, с които го споделяме.



Бяхме обявили премиерите  –  Deuce Grenache Rose 2018 – 762 бутилки; Deuce Chardonnay Barrel Fermented 2017, 997 бутилки, отлежавало 7 месеца в 225-литрови бъчви от американски дъб; Deuce Chardonnay Double Barrel 2018 – 837 бутилки. Ферментира и отлежава 9 месеца в традиционни нови винени бъчви от Американски дъб, като финално отлежава в 200-литрови (53-галонови) бъчви от бърбън.


Това, което бяхме запазили като изненада, бе новият проект на Deuce – премиерното не просто за клубните членове, но и за цялата винена общност Deuce Mavrud Blanc 2019. За първи път винифицирано в България. А пробите за дегустацията бяха бутилирани буквално часове преди събитието. Прекрасно вино, което тепърва заслужено ще се радва на внимание и слава! Е, в един все пак ограничен кръг от ценители, доколкото Deuce отново не са изневерили на стила да работят в лимитирани партиди от под 1 000 бутилки. „Първите по време ще бъдат по-силни по право“, както ни учеха навремето в Юридическия факултет.



Но аз ще се върна към символа на бялата лястовица и връзката ѝ с Deuce. Трудно ми е да кажа коя е била точната дата на първия ѝ полет – дали когато двамата решават да поемат риска – емоционален, финансов, репутационен,  и да се впуснат в този свой бутиков проект, чрез който да изразят идеите си за стилистиката на своите вина – освободени от оковите на всякакви предразсъдъци и верни единствено на себе си.


Или пък когато направиха Deuce Chardonnay Double Barrel – отлежавалото в бъчва от бърбън вино, и по този начин преплуваха „океана“ на съмненията си, за да направят своите Велики географски открития, придавайки на българското вино едно по-глобално измерение.


А някои биха казали, че истинският полет на бялата лястовица на Deuce е сега, когато се посветиха на работата с един почти неизвестен и изключително рядък местен сорт, чрез който се обогатява разнообразието и се задълбочава автентичността на българското вино. И ако за реколта 2019 гроздето буквално бе събирано зърно по зърно, то в следващите години вече можем да очакваме да се появят и първите лозови масиви.


Впрочем, това е бил и начинът, по който преди няколко десетилетия в Грузия са успели да възстановят своите 525 местни сортове грозде. Събирайки по една лозичка от всички краища на страната. Е, ние все още сме далеч от тази бройка, но интересът на българските енолози към нашите местни сортове с всяка година все повече нараства.


И вярвам, че бялата лястовица на българското вино ще продължава да лети все по-бързо и по-високо. С хората, които са му се посветили. С хора като Ники и Лало, които не се страхуват да експериментират, да се отдават на работата си, да се отнасят с изключителна отговорност към вината публика и с безкомпромисност към вината, които ѝ предлагат.

Leave a Comment