Читателите на The Wine Inside вероятно помнят първата ни среща с Димка Медарева – една от екипа дами-енолози на Ува Нестум (вж. тук), чиито вина все повече впечатляват винените експерти и ценители и наред с утвърдените почитатели, привличат нова и все по-млада публика. Вижте как се разви избата и какво остава непроменено във философията на производство.
5 години по-късно отново разговаряме. Какво се случи за този период с Ува Нестум?
Създадохме и бели вина с бранда „Ува Нестум“ Можете да се насладите на Тамянка от собствени насаждения. На Совиньон блан, на Алиготе – сорта, с който започнахме да правим бели вина. Мисля, че винарните, които правят чисто Алиготе се броят на пръстите на едната ръка. Затова и имаме сантимент към него, защото е първото грозде, което дойде, в нови производствени помещения, с ново оборудване. Приехме го като предизвикателство – как ще се справим, как ще го приемат хората. И разбира се, Тамянката пък си ни е любика, защото е тук при нас – всеки ден си я гледаме, чувства се добре тук.
Мислите ли да разширите производството – да увеличите обемите?
Нашата философия остава да правим бутикови вина в малки серии. Тънка е границата да се изкушиш към по-големи обеми, но мислим да не я прекрачваме. Така имаме възможност да проследим всеки детайл, да се разходим из лозята, да видим всяка лоза, да проверяваме всеки от съдовете, да докоснем всяка бутилка – изобщо – да контролираме всяка капка вино, която правим. Това няма как се получи с големи автоматизирани линии. Ние имаме серии, които са по 300-400 бутилки. И всичко правим на ръка – до залепването на етикетите.
Българското вино в конкуренция с вината на водещите европейски държави – къде сме ние, според теб?
Все по-добри вина правят колегите, на достъпни цени.Уважавам труда на всички и смятам, че всички много се стараем. Има още какво да направим по отношение на това да сме единни, да обединяваме усилията си. Защото много чуждестранни търговци идват с нагласата, че българското вино стои някъде по-ниско на рафта. Показваме им, дегустират и си тръгват със съвсем различни впечатления. Но това е процес. Не става бързо.
А как се промени виненият туризъм – какви са твоите наблюдения? В този период получихте и годишната награда на DiVino и Via Vino за винен туризъм.
Все повече млади хора и чуждестранни гости ни посещават. Ние се стремим да им предложим персонално отношение. Те оценяват това – да обърнеш на всеки внимание по време на дегустацията, да разговаряте кое им е харесало и кое не. Имаме гости, които сравняват с дегустации например в Калифорния и споделят, че там им липсва това персонално отношение, което откриват при нас.
Ние сме малко изолирани от винените маршрути, защото сме единствената изба по Места – гостите трябва специално да решат да дойдат и да ни посетят. Затова и много се стараем да ги посрещнем подобаващо.
Наред с красивата природа е прекрасните гледки на Пирин, имаме много какво да им предложим – и като вина, и като преживявания. Имаме в спа центъра и процедури, които се правят с екстракти от гроздови ципи и семки. Имаме и програма, която се стреми да популяризира регионалната култура и традициите. Могат да учат хоро „Ширто“ и после да пият и чаша от нашето вино „Ширто“, което сме посветили на това хоро.
Стремим се в ресторанта да предлагаме всичко, което може да се оглежда тук – подправки, билки, мед, птици, зайци – всичко да е наше собствено производство или продукти само от региона. Хляба включително си го месим ние. Искаме, когато човек дойде тук, да усети атмосферата и гостоприемството на Неврокопския край.
Ако опитаме да направим прогноза за следващите 5 години в едно изречение – как виждаш бъдещето на Ува Нестум?
Продължаваме да експериментираме и оставаме бутикови.
