Идва един наситен със събития винен уикенд, в който всеки ценител ще може да се наслади на прекрасни вина и интересни срещи. На Discover.Vino 2023 (13-14 май, зала 3 на НДК) за пръв път DiVino и Марин Атанасов – един водещите български сомелиери – винен експерт с огромен опит, когото вече сме представяли на читателите на The Wine Inside, ще представят концепцията “Клуб на дивите дрожди” – обособено пространство с натурални вина от България и света. Целта на организаторите е, чрез специалната селекция от около 30 вина, да се покаже разнообразието в тази все още не съвсем позната и трудна за дефиниране винена категория. Дали натуралните вина ще са просто поредният моден писък или ще се утвърдят сред една по-широка аудитория като част от разнообразната винената палитра – отговорите търсим с автора на идеята за „Натуралния винен бар“ – създателя на Дивино – Емил Коралов.
Откъде дойде идеята за натурален винен „бар“ на Discover.Vino 2023 – „Клуб на дивите дрожди“?
Решихме на това издание натуралните вина да бъдат един от специалните акценти. Те са изключително модерни напоследък, търсени са, и мисля, че ще бъде полезно за посетителите не само да опитат натуралните вина от България, но и да ги съпоставят с чуждестранните вина, които ще бъдат представени. Около 25 изби ще бъдат представени на този щанд – повече от половината – български.
Точна дефиниция за натурални вина трудно може да се даде – всяка търпи много условности и поражда много спорове. Това е обяснимо – те все още търсят своето място. Но все пак ние сме се спрели на няколко критерия, на които участниците трябва да отговарят. Задължителните от тях са: спонтанна ферментация – без засаждане с култивирани дрожди, до 30 ppm общи сулфити и минимална намеса – задължително без добавени киселини и танини. Освен тях има и допълнителни критерии, на които сме се опитали да отговорим при селекцията – щадящо обработване на лозята – без ползване на хербициди, ръчно бране, без груба филтрация, без използване на ензими. Както отбелязах, търсили сме баланс в изискванията и това, което българските производители могат да предложат на този етап.
Натуралните вина, обаче, не се приемат еднозначно и от самата гилдия – има дори твърдения, че „ако не можеш да направиш добро вино – правиш натурално“.
Категорично не съм съгласен с това! Напротив – нужни са страхотни умения, за да направиш добро, подчертавам – добро, натурално вино. Защото при него не се ползваш от много от предимствата, които науката ти дава в процеса и на лозарството, и най-вече – при винификацията. Изисква се сериозно майсторство. Особено рискована е спонтанната ферментация. Тя е сериозно предизвикателство и огромен риск – и затова избите, които я практикуват, в преобладаващата си част са малки. Големите производители не могат да си позволят този риск. Но виното не е достатъчно да е само натурално, то трябва да е и добро – да има нужните качества. Опитвал съм всякакви натурални вина – от прекрасни неща, до пълни разочарования. И то на международни винени събития. Аз самият харесвам натуралните вина – те ми дават една по-широка и различна вкусова палитра, нови изживявания и нюанси, но в никакъв случай не бих се отказал от „нормалните“ вина.
Може би мнозина се притесняват да не се върне част от публиката към схващането, че домашното винце на съседа е най-доброто и истинското, а виното от избите – химия в бутилка?
Такава опасност има и затова е много важна ролята на винените модератори. Да се поставят критерии, които да извеждат напред добрите натурални вина. Така ще се създаде и информираност, и вкус към качествените натурални вина, и ще се прави разлика между натурално вино и някакъв „домашняк“.
Всъщност има ли шанс натуралните вина да се приемат от масовата публика?
Има шанс – при определени обстоятелства. Да се заложат истински стандарти за качество и да бъдат добрите вина на достъпна цена. Защото иначе има опасност да се формира една „хипстърска“ общност, която отрича всичко друго, освен натуралните вина – само защото са натурални, и е готова да пие „оцети“ за по 100 лева.
В същото време не съм сигурен, че е необходимо натуралните вина да са масово приети. За мен тяхната функция е да дават „нещо повече“ към познатата стилистика – на сортове и региони. Да я разширяват, да я разнообразяват. Но най-важното е виното да ти носи удоволствие. Да ти е приятно да го пиеш. Защото ако един начинаещ опита вино, което го отблъсне, какъв е смисълът от това? Опитваш, харесва ти, после искаш да опиташ още нещо, започваш да се интересуваш от сортове, от региони, от стилове… Това трябва да носи виното – общуване и удоволствие от живота.
