Тръгнете ли да пътешествате из Кахетия – най-винената грузинска област, трябва да сте готови за срещи с интересни винени личности и техните творения в квеври. Но Грузия може да изненада и най-подготвения винен ценител и да надхвърли и най-смелите очаквания. И там някъде, сред скромните селца в подножието на Кавказките планини, можете да откриете хора и истории, които да извикат в съзнанието ви спомени от героите и сюжетите на Маркес или Ишигуро – непосредствени и автентични, и същевременно магически и нереални…
Историята започва в един хубав ден преди три години, в който Торнике Чубинидзе решава да напусне мениджърската си позиция в големия град и да отиде в едно малкото кахетско селце, за да си направи там собствена изба – Chubini. Торнике дори не знае как се прави вино. Няма опит в това. Но има идеи.
Прави тази решителна житейска крачка, въпреки, че е само на 25 години. А може би точно защото е само на 25 години. В тази възраст мечтите са нещо много реално и постижимо. Трябва само да се протегнеш, за да ги достигнеш. По-късно годините натрупват съмненията и страховете, които постепенно замъгляват това, което младостта ни е показвала ясно и убедително.
Торнике купува стара изоставена селскостопанска постройка в селцето Шилда. Започва да работи, за да изгради избата си. Тежък труд. Много работа. Идва зимата и в строящата се изба, която служи и за негов дом, кавказкия студ е повече домакин, отколкото гост. Често пъти сутрин, когато Торнике се събужда, водата в каната на масата е замръзнала. За да се предпазва от мразовитите температури, Торнике пуска дълга брада. Виждайки го в този вид да работи неуморно по каменната постройка, жителите на селцето решават, че строи манастир.
Звучи забавно, но всъщност не са се заблудили много, защото днес Chubini Wine Cellar е истински храм на виното, в който Торнике “служи” с чисто сърце и искрена вяра. Е, вече не живее в избата, а в къща до нея, брадата я няма и Торнике вече не е сам, а с младата си съпруга. Заедно посрещат гостите в избата, а те само за тази година са около 3 000.
Помните, нали, че Торнике нямаше академично образование за енолог. Самоук талант е. Чете книги, гледа клипчета в You Tube, учи се, експериментира. Засега работи с два сорта – най-емблематичните за грузинското вино – белият Ракацители и червеният Саперави. И вече можете да опитате вината от реколти 2017 и 2018. Разбира се – винифицира по традиционния за Грузия метод – в квеври. Всички операции се правят ръчно. Ако отидете в избата, можете да дегустирате виното от квеврите и само за минути пред очите ви това, което ви е допаднало, да бъде бутилирано и готово да го отнесете и споделите вкъщи с приятели. Вината са наистина впечатляващи!
За онези, които ще побързат да се възмутят от липсата на професионално образование, че припомня, че подобни примери, особено в сферата на изкуството, световната история познава немалко. А правенето на вино е чиста форма на изкуство. Не ме разбирайте погрешно – подобни примери в никакъв случай не подценяват значението и важността на школата – те просто подчертават силата и уникалността на таланта. И аргументите съвсем не са в сферата на поетиката или есеистиката – вината на Chubini се изнасят по целия свят – Китай, Япония, САЩ, дори и… Бордо. Неотдавна и CNN направи специален репортаж за Торнике, който можете да видите тук.
Историята на Торнике и неговата Chubini Wine Cellar тепърва ще трупа своите нови страници. Но още от самото си начало тя успява да заинтригува и да покаже, че си струва да бъде следена и четена. В нея често се съчетават реалното и магическото. Подобно на деня, в който пристигат квеврите за избата. Когато Торнике излиза на двора, вижда над тях красива дъга. Като символ и благословение свише. Тази картина се пренася и на етикетите на вината на Chubini Wine Cellar – дъгата над квеврите, стоящи пред храма на виното…
*Снимката и видеоклипът с дъгата над квеврите са предоставени от Chubini Wine Cellar .
