Георги Кехайов е сред много малкото български младежи, завършили елитно средно училище у нас и решили да продължат образованието си в една от най-престижните фрески кулинарни академии – l’École Ducasse. Какво определя този избор и как Георги вижда своите професионални перспективи – специално за читателите на The Wine Inside:
Завършил си Американския колеж в София. Имаш ли много съученици, които са избрали да учат в l’École Ducasse?
О, не, не – мисля, че съм единственият.
Как се насочи натам?
Не съм много сигурен как точно стана. Мисля, че „локдаунът“ спомогна да започна да готвя повече. Развивах този интерес към кулинарията. В началото нямах намерение да го превръщам в професия, защото в средата, с която бях обграден, бяха хора, които искат да станат адвокати, доктори, бизнесмени. И „готвач“ не звучеше като много престижен професионален път.
Така че реших, че ще стана и аз адвокат, който може да готви добре. Но после ми се стори, че това ще е много сухарско и прецених, че нищо, което не е свързано с готвенето, няма да ми носи удовлетворение.
l’École Ducasse много добре комбинира знанията и уменията, които предоставя, с практика в едни от най-добрите парижки ресторанти. Такава е концепцията на неговия създател – Ален Дюкас, който пък е един от най-добрите съвременни шеф-готвачи в света.
А мислиш ли, след като завършиш, да се завърнеш в България?
В момента стажувам в един японски ресторант и там всеки ми казва, че по-добре е след Франция да не се завръщам в България. Възнаграждението няма да е равностойно на знанията и уменията. А това е една солидна инвестиция. (около 60 000 евро за трите години на обучение – по информация от сайта)
Не те ли изкушава мисълта да си първият българин със звезда „Мишлен“?
България мисля, че още не сме в гида на „Мишлен“, така че ако това се случи, няма да е в български ресторант. И шефовете, с които съм разговарял, са ми казвали, че засега нямаме ресторант, който да се доближава да нивото на звезда от „Мишлен“.
Какво ти е отношението към виното? –Знаеш, че The Wine Inside е винен блог. Даже с твоите родители сме правили заедно интересни винени събития (виж тук).
Знам, че храната и виното си вървят ръка за ръка. И във Франция в програмата имам курс по сомелиерство – това е част от програмата. Така че ще науча кое вино с каква храна трябва да се комбинира, за да извлека максимума от вкусовете.
Всъщност ти какъв тип кухня предпочиташ?
Не мога да дам дефиниция. Готвя всичко и се стремя да научавам много нови неща. Още нямам достатъчно знания, за да мога да реша. Сега съм в японски ресторант – съвсем различен от предишния, в който бях – „Ahora“ на Севда Димитрова.
Как гледаш на участието в тези ТВ-формати за готвене, които сега са модерни – „Master Chef“, „Hell’s Kitchen“?
Комерсиалното е малко в повече, отколкото готварските умения и състезанието. Единият формат е по-скоро реалити шоу. Понякога накрая са склонни да изберат участник, който привлича повече зрителски интерес, а не който е по-добър готвач.
Но все пак ти дават възможност да станеш известен. Спомена Севда – може би нямаше да има собствен ресторант, поне не така бързо, ако не бе спечелила „Master Chef“.
Със сигурност форматът е помогнал, но Севда е наистина супер мотивирана, така че рано или късно тя щеше да стигне до собствен ресторант. Но не е само финансовата подкрепа – тя е научила много неща, докато е участвала там.
А ти защо не участваш?
Много хора са ме питали. Мисля, че все още не съм достатъчно добър, а вече нямам и време – заминавам за Франция. След завършването пък няма да съм любител-готвач, така че пак се разминаваме с “Master Chef“.
Но може да се появиш като жури.
Да, да – не бих отказал да отида като гост.
Как виждаш себе си 5 години след завършването на l’École Ducasse?
Надявам се да обикалям света и да опознавам различни кухни и култури. Имам вече няколко локации, които съм си набелязал. Със сигурност едната от тях е Копенхаген, защото там са едни от най-добрите ресторанти в света.
Също така и Испания, да кажем Валенсия, напоследък испанската кухня също става все по-популярна. В Италия още не съм решил къде, но няма да е в Рим. Може би някъде край морето.
Разбира се, може да остана и в Париж известно време. Да отвориш собствен ресторант е голям риск и искам да съм опознал абсолютно всяка сфера от този бизнес, за да знам, ако реша един ден, къде би било най-добре да го направя.
