На фона на практически нулевата година по отношение на винения туризъм, а и на туризма изобщо – както у нас, така и по-света, една чудесна новина зарадва винената общност в България – на 13.07.2020, на живо от Сонома Валей, Калифорния, Винарска изба „Вила Мелник“ бе отличена като една от Top 50 World’s Best Vineyards 2020, заемайки престижната 39-та позиция сред „50-те най-добри винени дестинации в света“ (за класацията и отличените изби вижте по-надолу). Изключителен успех – не само за „Вила Мелник“, които последните години с цялото си сърце се посветиха на възраждането и утвърждаването на местните сортове, но и за целия регион, който за първи път се позиционира в толкова престижна класация. Какво означава, обаче, това за България? Има два варианта.
Вариант I. Кратък период на заслужена радост от признанието, импулсен интерес към Мелнишкия регион – предимно от страна на вътрешната публика и спорадично от няколко чуждестранни туристи, добавяне на отличието в портфолиото и представянето на „Вила Мелник“ и… постепенно затихване на тази тема. Това е песимистичната версия.
Вариант II. Отличието дава импулс за промотирането на България, в началото посредством Мелнишкия регион, като топ винена дестинация. За това е императивно задължително усилието на бранша, но то е крайно недостатъчно. Виненият туризъм (като сегмент не само от туризма, но и от лозаро-винарството) се приоритизира и на национално, и на регионално ниво. Съвсем наскоро дадох конкретно предложение как това може лесно и бързо да се случи веднага (Действайте, г-жо Министър), а събитията последните дни ни предоставят и допълнителни идеи. Едва ли има винен любител, например, който да не е съжалил, че вместо или наред с мускалите с розово масло, на Европейския съвет в Брюксел Премиерът ни не подари на фрау Меркел и бутилка хубаво българско вино по повод рождения ѝ ден. Така щеше да му даде една много добра публичност – и в национален, и в европейски план, а и може би щеше да си спести някои асоциации, които разнасянето на розово масло в чужбина предизвиква – поне сред четящата част от публиката.
Разбира се, спорадичните ПР-инициативи са ефектни, но не са устойчиви. Необходима е последователна политика от страна на институциите. Не може да очакваш развитие в сфера, в която не само не помагаш, но и с каквото можеш – пречиш. Тема, която е толкова болезнена за бранша, че вече дори се избягва нейното обсъждане. А не бива.
И ако на национално ниво процесите са по-тромави и инертни, на регионално би следвало да се проявява много по-голяма гъвкавост. Наградата трябва да е „трънчето“, което да накара кметовете на общините по долината на Струма да подскочат и да се събудят. Да се съберат и да решат проблемите, свързани с изграждането на необходимата инфраструктура, която да улеснява работата и на избите, които са концентрирани на изключително малка площ, и на туристите, които ги посещават. Да се активизира рекламата и сред пограничните градове в Северна Гърция, така че регионът на Мелник да се превърне в атрактивна дестинация за уикенд туризъм. Всичко това носи и престиж, и приходи и за общината, а всеки кмет трябва да мисли и за следващите избори, нали? Още повече, че са улеснени от това, че избите не чакаха досега на тях, а стартираха множество инициативи, като дните на отворени врати за Трифон Зарезан в Мелнишкия край и Мелнишките Винени Маршрути (в основата на които стои екипът на „Вила Мелник“) и т.н.
Да, една класация не може да реши проблеми, трупани с години, но може да бъде импулсът за началото на изминаването на пътя за тяхното решение. При добра и последователна работа, ползите ще са не само за Мелнишкия край, но и за България – като топ винена дестинация. И то не само по отношение на туристическия интерес. Вгледайте се внимателно в класацията – в нея са много от иконичните имена в световното вино. Те са познати най-вече с крайния си продукт – своите вина. А това означава, че и българските вина имат шанс да бъдат по-добре забелязани и да им се даде шанс дори и в среди, които до вчера са били резервирани към тях.
Всичко е в нашите ръце. И подобно на притчата за пеперудата – от нас зависи дали ще я смачкаме, или ще ѝ позволим да полети. Едно е сигурно – днес си заслужава да вдигнем наздравица за „Вила Мелник“, избите в Мелнишкия край и българското вино!
*Класацията World’s Best Vineyards се изготвя от World’s Best Vineyards Academy – общество от над 500 експерта в сферата на виното и винения туризъм от всички краища на света. Номинациите и гласуването са тайни до самото им обявяване. Критериите са комплексни и включват цялостното туристическо преживяване – виното, лозята, винения тур и дегустация, лозарските и винарски практики и традиции, историята на бранда и хората зад него, връзката с природата, гостоприемството на екипа, репутацията на винарната. Сред 50-те наградени има световноизвестни имена на производители от най-популярните винени дестинации като Бордо, Напа Валей, Тоскана, Стеленбош, Нова Зеландия, Чили, Аржентина. Присъстват и малки семейни винарни от бързо развиващи се, но все още екзотични за западните консуматори винени региони като Япония, Ливан, Индия и сега за първи път – България! Класацията World’s Best Vineyards е продукт на William Reed – глобалният медиен конгломерат, който стои зад имена като международния винен конкурс International Wine Challenge (UK), както и редица други медии в сферата на храната, напитките и туризма. Тазгодишното издание на класацията се осъществява с подкрепата на Sonoma County Winegrowers – асоциацията на винопроизводителите в Сонома Валей, Калифорния. На сайта на World’s Best Vineyards можете да разгледате пълния списък Топ 50, а церемонията по обявяването можете да гледате в YouTube.
