Тихомир Петров, „Винпром Свищов“: Първият ми важен урок – винаги да правя коректно винопроизводство!


Тихомир Петров, технологът на „Винпром Свищов“, е един от младите български енолози, който същевременно вече има натрупан над 10-годишен професионален опит. В първата част от интервюто му за The Wine Inside разговаряме за професионалния му път преди „Винпром Свищов“ – за интереса му към виното, трудните житейски решения и събитията и личностите, белязали първите му стъпки в света на виното.


Разкажи за професионалния си път – откъде тръгна и как стигна до „Винпром Свищов“?


Аз съм завършил Лозаро-винарския техникум в Плевен (днес Професионална гимназия по лозарство и винарство /ПГЛВ/ “Александър Стамболийски” ). Кое ме накара да се насоча към него?  – Навремето в рода на баща ми – дядо му по-точно, е бил селският казанджия. Тогава е имало една такава практика – за да стимулират хората да си правят домашно вино, предците ми са ходили в Румъния и са внасяли посадъчен материал. Като се върнат, са го подарявали. Целта е била хората да си отглеждат грозде, да имат продукция и съответно да отидат после при него на казана, за да варят ракия.

Северна България навремето е била с много развит винарски сектор. Имало е сериозни насаждения в Плевенско-Никополския регион – около 70 000 декара култивирани лозя, от които са правели вино. Така е било след Освобождението. И тенденцията се е запазила и по-късно.

Вкъщи са ми разказвали тази история и така се запалих да уча в това средно училище. Беше много интересно – изкарахме практиката си в експерименталната изба на Института по лозарство и винарство в Плевен – единственият на Балканите. Ентусиазирах се и започнах да си правя на селото на баща ми домашно вино от гроздето от нашите лозя. Експериментирах – и с вино, и с ракия. Бил съм на около 15-16 години.


После идва и университетът…


Като завърших техникума, реших да се развивам. Отидох в Пловдив, започнах висшето си образование в Университета по хранителни технологии и през 2007 година преминах една производствена практика в „Домейн Менада“ при Снежана Мутафчийска и съпругът ѝ Атанас Мутафчийски. Тогава това бе задължителен безплатен студентски стаж, но те ни го заплатиха. Ние изкарахме една кампания при тях – месец и половина. Беше ни много интересно.

Първата задача, която ни дадоха, бе приемането на грозде. След първата седмица Снежана видя, че сме отговорни младежи и влагаме сърце и душа, и ни даваше нови задача, с които също се справихме. После започнахме да помагаме на момчетата, които пресоваха бялото грозде. Контролирахме ферментацията. Ние бяхме техник-винари –пчеличките-работнички. Разделиха ни на групи –  един стар техних-винар и двама студенти. Много добре се получи, запалихме се още повече, а бяхме още в трети курс.

Снежана – тя бе първият ми ментор, винаги ни казваше, че трябва да се придържаме към коректното винопроизводство. А след стажа, тогавашният търговски директор на „Белведере“ – Николай Далаков, ни изпрати на всеки по един кашон вино и един кашон мезета за Нова година. Колите на дистрибуцията им спряха пред университета и започнаха да ни раздават кашоните. И ние още повече се въодушевихме.


Добър пример за това как да привлечеш младите кадри!


И така, вече сме в последна година, бакалавър. Бях от средните студенти – никога не съм бил нито зубрач, нито „опашкар.“ Но имах амбицията да работя в бранша. Проучих нещата и видях, че в Австралия и Нова Зеландия има ниша за такива кадри. И с приятелката ми, сега вече моя съпруга, бяхме решили да емигрираме  – тя бе колега от УХТ, завърши „Технология на етеричните масла и растителните мазнини“.

Побързах да се дипломирам още на първата възможна дата. Родителите ми също знаеха за моите планове. Дипломирах се, освободих общежитието в Пловдив и се прибрах в Плевен, за да се подготвя за емиграция в Австралия. Обаче някак попаднах на новосъздадената Агенция за лозата и виното  – през август на далечната 2008 година. Там разбрах, че в една изба до Плевен – „Телиш“, търсят технолог. Дадоха ми координати. Звъннах им. Поканиха ме на среща със собственика  още на другия ден. Отидох и се срещнах с Жайр Агопян – собственикът на „Телиш“ и „Кастра Рубра“.

Поговорихме с него, потвърди, че има нужда от човек като мен. Това, което би го убедило да ме вземе, бе препоръка от Мишел Ролан – „Летящия енолог“, който  бе техен консултант. Мишел Ролан имаше желание да работи с млади и необременени кадри, които да следват неговата философия – производство на истински вина.


Значи емиграцията отпадна?


Да. На 3 август 2008 година започнах в „Телиш“. Производство само на червено вино от два сорта – Каберне совиньон и Мерло. За първата кампания колегите вече бяха подготвили всичко – прогнозен прием и всички енологични материали. Направих първата си кампания – около 1 800 000 кг. червено грозде, което се караше от с. Коларово, община Харманли с камиони, и цяла нощ приемахме гроздето, набрано през деня. Мина кампанията и дойде моментът за истинското производство на вино. Контрол на вторичната ферментация. Там се правеше спонтанна малолактична ферментация. И се получиха уникални вина от реколта 2008.

И така прекарах 6 години в „Телиш“. През 2013 бе последната ми кампания там. Успях да се преборя и направихме още два сорта грозде – Санджовезе и Сира. Това бе една от най-силните реколти! После обаче дойде кризата с КТБ, а ние имахме изба, пълна с 2.5 млн. литра вино… Видя се накъде отиват нещата – през 2014 нямахме кампания и не приехме нито един килограм грозде. И тогава…(Следва продължение)

Leave a Comment