Когато преди време ми показаха току-що излязлата в Англия книга на Каролайн Гилби (MW) „The Wines of Bulgaria, Romania and Moldova“, (още не беше представена пред българската публика), сред текстовете за избите в частта за България ми направи впечатление въведението за „Винпром Свищов“ – че това е първият голям български производител, който прави вината си изцяло от собствено грозде. Запомних го, защото винаги съм свързвал тази концепция с малките и семейните изби, на които съм почитател. И, да си призная, до преди около година в момента, в който чуех думата „винпром“, бързо губех интерес – нагласа, която се промени след посещението ми във „Винпром Свищов“.
Отидох в Свищов, за да посетя избата и лозовите ѝ масиви. Не исках да подхождам с някакви свръхочаквания – голям производител, широка гама вина, – винаги е интересно да се види. Пък моят интерес винаги се е фокусирал върху занаятчийската работа на талантливи енолози в малките изби, лимитираните серии вина, вниманието към всеки един детайл, личните човешки истории зад създаването на вината. За моя изненада, това, което видях в зоната за микровинификация на „Винпром Свищов“, рядко може да се наблюдава дори и при много от бутиковите изби.
Лозовите масиви, от които идва гроздето за вината на Свищов, са около 4000 дка, разположени относително по равно в две землища – „Совата“ и емблематичната за избата „Горчивка“. Надморската височина, за онези, които се интересуват, е между 180 и 250 метра. Северна България, Дунавски климат, трудно зреене на гроздето, но пък със изключително добра киселинност, което прави вината толкова характерни и отличими. Просторните лозови масиви край с. Совата представляват впечатляваща гледка, която, особено по изгрев или залез слънце, няма как да не развълнува всеки винолюбител. Но още по-интересно е в избата.
За микровинификацията, по подразбиране, се полагат най-големите усилия и се работи старателно върху всеки детайл и етап. Ясно е, че и гроздето се бере на ръка, и почти че всички дейности се правят ръчно. Затова и премиум серията на „Винпром Свищов“ – „Империум“, е само от по 1300 бутилки. Тук е мястото да отбележа, че членовете на Винения клуб на The Wine Inside имаха възможността да са първите, които участват във вертикална дегустация на „Империум“. Прекрасно преживяване!
Но да се върнем в Свищов. С енолога Тихомир Петров разгледахме и лозята, и избата. Дегустирахме и от съдовете, и от бъчвите. Няма да описвам подробно вината, но действително тероарът на Свищов и, най-вече енологичния талант, ги правят много отличими със собствената им стилистика. Задават се и други интересни и приятни винени изненади. Дали ще са към края на годината или догодина – времето (и решението на енолозите) ще покаже.
Споменах за енолозите – Тихомир Петров и консултанта Федерико Ричи, но ще спра дотук. Не защото нямам какво да ви разкажа за тях, а именно защото искам да ви разкажа по-подробно. И по-точно, те да си разкажат. Така че очаквайте скоро в The Wine Inside много интересни интервюта и с Тихомир, и с Федерико!
И отново към избата… Всяка, уважаваща себе си изба, се старае да работи с най-добрите бъчви. В Свищов, обаче, работят не просто с най-добрите френски производители, но и с най-високия им клас. Как ви се струва бутиково производство от само 350 бъчви премиум клас годишно, от които 4 отиват в избата на „Винпром Свищов“?
Читателите на The Wine Inside вероятно са проследили публикациите, свързани с особеностите при работата с бъчви. За тях можете да си припомните тук и тук. Но, признавам си, аз лично за първи път видях премиум бъчви, които са предназначени не просто за определен вид вино, а за конкретен сорт! Има си бъчва за Мерло, Каберне или Сира. Каква е разликата? – Производителите обикновено пазят това свое ноу-хау, но да кажем, освен времето и температурата на изпичане, се работи с различен подход и по отношение на изпичането на дъната и пр. Дали ще приемете това като посвещение на детайла в търсене на съвършеното вино, или като предимно маркетингов подход, зависи от вас, но е факт, че работата с бъчвите винаги ще бъде интересна!
Видях, разбира се, и стената с отличията от различни международни винени конкурси. Хубаво е, когато избите ни биват оценени по достойнство в чужбина, но още по-важното, според мен, е когато успяват да достигнат до максимално широк кръг винени ценители сред българската публика.
И ако нещо ми се иска да напиша като обобщение, то е да акцентирам върху модела, който „Винпром Свищов“ е възприел, и който се надявам да се превърне в стандарт и за другите големи производители у нас. Той е да се прави вино само от собствено грозде, да се винифицира в региона, в който се произвежда, и да се продава под собствена марка. Тези критерии, впрочем, са в основата на дефиницията за независимо лозаро-винарство – стандарт, характерен предимно за малките, бутикови изби. Ето, че вече той се покрива и от голям български производител. Дано те да стават все повече!
