Дните на отворените врати на избите в Мелнишко, ежегодно организирани за честването на Трифон Зарезан, са добро основание да посетите региона около река Струма. Всъщност, за да го направите, не ви е нужен специален повод. Достатъчни са любовта към виното, интересът към местните кулинарни специалитети, страстта към красивите гледки из Пиринския край и желанието да срещнете интересни хора и изживеете нещо много по-различно от натовареното делнично ежедневие. Районът, разбира се, си е типично винарски и предлага редица възможности да гостувате на не една или две изби или винени проекти, концентрирани в сравнително компактна зона. Почти всяка от тях има по нещо, с което да ви заинтригува. И все пак, ако трябва да определим избата в Мелнишкия край, която е изградила най-цялостна инфраструктура за винен туризъм, готова да посрещне любознателните винени пътешественици, това ще бъде „Златен Рожен“.
По традиция Трифон Зарезан в Мелнишко се празнува три дни. Добра традиция. Даже чудесна! В тези три дни можете обиколите избите и да дегустирате вината им. Да, трябва да приемете, че събитието е атрактивно не само за вас, но и за много други посетители и да се въоръжите с търпение, ако невинаги всичко се случва със скоростта, с която ви се иска. Така е на големи празници, привличащи много хора. Но пък и целта на тази публикация е не само да ви разкаже за празника, а и да ви убеди, че дестинацията напълно си заслужава да бъде посетена и в по-спокойна обстановка – защо не за едно кратко отпускарско бягство от големия град през седмицата. Така де, заслужили сте си правото на почивка и винени емоции – нека малко и другите да поработят!
И ето, вече сме преминали през Кресненското дефиле и смело сме настъпили газта по магистрала „Струма“. Границата с Гърция е съвсем близо, но за нас е важна отбивката за село Капатово. И след по-малко от 5 минути сме в семейната изба „Златен Рожен“.
Първата приятна изненада са детските фолклорни състави, които са поканени на празника. И не само фолклорни – в центъра на тържеството са талантливите деца от региона – малките певци, танцьори, актьори. Предишния ден, на самия Трифон Зарезан, е било тържественото зарязване на лозите, с молитва и водосвет – за добра и успешна година. Днес обаче е техният ден. На децата. Усещат, че са част от празника. Възрастните им се радват и те се радват – и на възможността за изява, и на вниманието. Дали един ден ще продължат традицията да отглеждат грозде и да правят вино? Кой знае. Надявам се, че някои от тях ще го направят. Сигурното е, обаче, че това усещане, детският спомен от празника ще ги връща към и родното място, и към, дори ако животът някой ден им предложи да отидат далеч от родната земя.
След фолклорната програма можем да направим един тур на избата и да видим как се прави виното и къде отлежава. Всъщност за вината на „Златен Рожен“ и за хората, които стоят зад тях, си заслужава да се посвети един съвсем отделен материал. Така че сега ще продължим обиколката и след като сме видели избата, ще се качим на горния етаж, където е изградена една от най-приятните дегустационни – бих я определил даже като „винен бар“, които съм виждал в българска изба.
Дните сега са интензивни, гостите са много и принципът е „Един за всички – всички за един“. Всеки от екипа, включително собствениците, правят всичко, което е необходимо – посрещат посетителите, развеждат ги из избата, провеждат дегустациите. И въпреки това всичко протича на ниво. Добра организация, бърза реакция, внимание и усмивка към всеки. Ние бяхме късметлии и имахме шанса дегустацията ни да бъде проведена лично от технолога на избата – младата еноложка с диплома от Бордо Антоанета Генова.
rpt
От изба „Златен Рожен“ се насочваме към красивия Мелник, а след него – към Роженския манастир „Рождество Богородично“ – важно духовно средище и паметник на културата с национално значение. Един от най-красивите и запазени български манастири със стенописи, част от които датират още от края на XVI век, съхраняващ безценни икони, сред които и тази на Св. Богородица Вратарница – копие на чудотворната икона от Иверския манастир на Света гора. За манастира също има какво още да ви кажа в някоя от следващите публикации. И ще бъде интересно – уверявам ви!
След Роженския манастир – само на километър от него, следва една приятна разходка, за да стигнем до самото село Рожен, където е бутиковият семеен хотел „Златен Рожен“. Може да отседнете в някоя от уютните му стаи или просто да хапнете вкусни традиционни гозби от местната кухня. А близостта на Светата обител ме прави любопитен и към предложенията в менюто, включващи ястия по рецепти от манастирските магерници. Има и постни! Наред с ястията, не мога да не споделя и впечатленията си от сервитьора, който ни обслужи. Мислех си коя е най-точната дума, с която бих го описал, и прецених, че това е „благ“. Рядко намираме повод да използваме тази дума в забързаното ни и изнервено ежедневие, и затова когато попаднем на такъв човек, усещането е изключително!
А за нас – винените ценители, предполагам, че най-хубавото в хотел „Златен Рожен“ е чудесната дегустационна зала – обмислена във всеки детайл. Там една весела винена компания може да опита още от вината на избата или пък просто да повтори някои от тези, които са предизвикали най-позитивните емоции.
Много са пътищата, които водят към „Златен Рожен“. И към Мелнишкия край. И към един от най-хубавите български винени региони – долината на река Струма. Струва ли си да се посети? – „Дойди и виж“ (Иоан 1:46).